Р Е Ш Е Н И Е
№ 683/09г.
София,19.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2102/2008 година по описа на Второ гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
П. В. П. и И. А. П. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 150 от 19.02.2008г. по гр.д. № 1* от 2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответницата М. П. Б. е подала писмен отговор по реда на чл.289г ГПК /отм./, в който изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Останалите ответници не са изразили становище в касационното производство.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
П. В. П. и И. А. П. са поискали на основание чл.109 ЗС да бъдат осъдени ответниците М. П. Б., М. М. М. и Д. С. М. да премахнат водопроводната инсталация и канализацията, преминаващи през собственото на ищците избено помещение №3, а М. П. Б.: 1. да възстанови целостта и нивото на пода на избено помещение №2; 2. да премахне незаконно изграденото антре на стълбищната площадка на втория етаж – обща част на сградата; 3. да възстанови предишното предназначение на общото помещение – тоалетна на третия , тавански етаж от сградата.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд № 2* от 02.07.2007г. по гр.д. № 4299/2005г. , с което исковете са отхвърлени.
Въззивният съд е приел за установено по първото искане въз основа на констатациите на вещите лица, че водопроводната инсталация и канализацията, преминаващи през мазето на ищците обслужват санитарни помещения в жилищната сграда , разположени по вертикала над това помещение и представляват обща част от сградата, в която чрез извършване на делба е учредена етажна собственост. Съществуването на общи части по естеството си е задължително в сгради в режим на етажна собственост , тъй като те са необходими за нормалната им експлоатация и упражняване правото на собственост в пълен обем върху отделните обекти. Всеки от етажните собственици е длъжен да търпи ограниченията на собствеността, произтичащи от преминаването на общите инсталации през отделните имоти. В случай на повреди в тези части или изхабяване вследствие на нормална експлоатация , собствениците през чиито помещения преминават могат да претендират обезщетение за претърпените вреди, но не и да искат премахването на общите инсталации. Възможността някои общи инсталации да бъдат прекарани така, че да не минават през определен обект , който не обслужват не може да обоснове извод за смущаване правото на собственост и не може да се иска преместването им по реда на чл.109 ЗС. Отделно от това по настоящото дело не е доказано твърдението на ищците за постоянен конденз и навлажняване вследствие преминаването на инсталациите, което да води до неизползваемост на избеното помещение. Ето защо изводът на въззивния съд, че искането на основание чл.109 ЗС да бъдат премахнати са законосъобразни и в тази част не са налице основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК за отмяна на решението.
По втората претенция за възстановяване нивото на пода в мазето на М. Б. решението е постановено в нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./. Твърденията в исковата молба са, че в резултат на увеличаване дълбочината на избата на ответницата с около 1 метър са
оголени основите на сградата, което причинява навлизане на влага от основите в целия избен етаж , наводняване на мазите и намаляване стабилността на сградата. По делото е изяснено и е прието от въззивния съд, че нивото на пода на избеното помещение, собственост на М. Б. е по-ниско от това на останалите, но вещите лица не са отговорили дали тази денивелация намаляват здравината на сградата. Тъй като решаването на спора изисква специални технически знания, задължение на съда е било да формулира конкретна задача на вещите лица не само да установят дали нивото на пода е по-ниско от това на останалите помещения, но и да дадат заключение нарушава ли сегашното състояние конструктивни елементи на сградата и нейната устойчивост и дали разликата в нивата не е резултат на допълнително укрепване на сградата, каквито данни се съдържат в показанията на свидетелите. Допуснато е и нарушение на чл.189 ал.2 ГПК /отм./, тъй като изводът на съда, че не е доказано да е извършена промяна в нивото на пода от ответницата не е мотивиран и не се основава на преценка на доказателствата по делото, освен това е и незаконосъобразен, защото чл.109 ЗС не съдържа изискване негаторния иск да бъда насочен срещу лицето, което със своите действия е създало предпоставки за нарушаване на правото на собственост на трети лица, то може да се състои и в пасивно поведение, с което се поддържа създадено вече състояние, с което се застрашава обекта на собствеността. Ето защо е основателен доводът на касаторите, че в тази част решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила – отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК. /отм./
В нарушение на процесуалните правила е и изводът на въззивния съд, че не е нарушено правото на собственост на ищците поради ограничаване на достъпа до таванското помещение. Съдът е посочил, че преграждането на външното стълбище не препятства преминаването, а то само се затруднява при пренасяне на обемисти предмети /мебели/. Тази констатация на въззивния съд не изградена на анализ на доказателствата и установените от тях релевантни за спора факти. Съдът е изместил предмета на спора като е преценявал единствено дали изграденото антре препятства достъпа на ищците до таванския етаж и не е дал отговор на твърденията в исковата молба и уточнението от 23.11.2005г., че антрето е изградено в обща част и пречи на ползването й, както и че отварянето на вратата навън пречи на преминаването по стълбището. За изясняването на тези въпроси съдът в рамките на правомощията си по чл.157 ГПК /отм./ е следвало по свой почин да постави задача на вещите лица да отговорят дали антрето е изградено в обща част и затруднява ли в някаква степен ползването на стълбището към таванския етаж. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е свързано с фактическото изясняване на спора и налага решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане и в тази част.
По иска за възстановяване на предишното положение на тоалетната в таванския етаж решението е правилно. По делото са изслушани еднолична и тричленни експертизи, които са дали заключение, че изграденият санитарен възел с баня не заема общи части, защото до необозначеното на скицата на вещото лице помещение, въз основа на която е извършена делбата, няма достъп от други помещения, освен от таван № 2 . П. тези констатации въззивният съд основателно е отказал да изслуша допълнителна техническа експертиза за съпоставяне на квадратурите на помещенията, тъй като те не са съществен индивидуализиращ признак на застроените недвижими имоти, освен това квадратурата не е от значение за определяне характеристиката на помещението като обща част. Обоснован е и в съответствие със събраните по делото доказателства е и изводът на съда, че макар да не е изпълнен предвиденият по проект втори тухлен зид, преустройството на помещението не създава неудобства при ползването на съседното помещение на ищците, което също е санитарно. С оглед на изложеното в тази част решението е обосновано, постановено е при спазване на процесуалните правила и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 150 от 19.02.2008г. по гр.д. № 1* от 2007г. в частта, в която е отхвърлен иска по чл.109 ЗС за премахване на водопроводната инсталация и канализацията в мазето на ищците, както и за възстановяване на предишното положение на тоалетната в таванския етаж.
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 150 от 19.02.2008г. по гр.д. № 1* от 2007г. в частта, в която е отхвърлен иска по чл.109 ЗС за възстановяване нивото на пода в избеното помещение на милена Б. и за премахване на антрето , изградено на външното стълбище, водещо до таванските повещения и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд в отменената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: