Р Е Ш Е Н И Е
№ 927
София 20.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1458/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ж., град В., подадена от пълномощника и адвокат И, срещу въззивно решение №1217 от 20.11.2007 год. по гр. дело №468/2007 г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и доводи на страните. Не са изложени мотиви относно тълкуването по реда на чл.20 ЗЗД на договорите, с които е извършена делба на процесната сграда. Неправилно е прието, че подпокривното пространство е обща част.
Ответниците по касационните жалби И. Н. Г. и Н. П. Г., двамата от град В., оспорват жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата, Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Варненският окръжен съд е оставил в сила решение №3144/20.12.2006 г. по гр.дело №2412/2006 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е разпределено на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на подпокривното пространство на двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ * в кв. 990 по плана на пети микрорайон на град В., целият с площ 195 кв.м., с административен адрес – ул.”С”№31, както следва: И. Н. Г. и съпругата му Н. П. Г. ще ползват дял ІІ от заключението на вещото лице, оцветен в жълто на скицата към съдебно-техническата експертиза, а В. Д. Ж. ще ползва дял І по заключението на вещото лице, оцветен в зелено на скицата към съдебно-техническата експертиза. Въззивният съд е приел, че процесното подпокривно пространство е обща част на сградата и ползването му следва да се разпредели по реда на чл.32, ал.2 ЗС.
Безспорно е установено по делото, че с договор от 03.02.1961 г. и окончателен поделителен протокол от 18.03.1962 г.,с нотариални заверки на подписите, Н. Г. К. и Д. Д. Ж. са си поделили построената от тях двуетажна къща. На И. Н. Г. е предоставен в собственост партерният етаж и три избени помещения, а на Д. Д. Ж. – първият етаж, целият таван и стълбището, което води за него и помещенията от сутерена – маза и две складови помещения. Впоследствие с нотариални актове Н. Г. К. и Д. Д. Ж. са прехвърлили собствените си имоти на страните по делото съответно на И. Н. Г. и съпругата му Н. П. Г. – с алеаторен договор и на В. Д. Ж. с договор за покупко-продажба. С договора за строителство и договора за делба страните изрично са се уговорили стълбището от първия етаж до тавана да бъде изградено със средства на Д. Ж. и то заедно с целия таван да бъде негова собственост. По силата на тези договори стълбището от първия етаж до тавана и целия таван са станали индивидуална собственост на съделителя Д. Така по съгласие на етажните собственици, праводатели на страните по делото, общите части по предназначението си – вътрешно стълбище и таванско помещение, са били поставени в дял само на единия собственик. Общите по предназначение части могат да престанат да бъдат общи, ако етажните собственици изменят тяхното предназначение. В този случай общата част може да бъде предоставена в лична собственост на някой от етажните собственици или на трето лице. В случая това е станало с посочените по-горе два договора и не е в противоречие с разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗС.
При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение и искът за разпределение на ползването на таванското помещение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени деловодни разноски общо в размер на 43 лв.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №1217 от 20.11.2007 год. по гр. дело №468/2007 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. Г. и Н. П. Г., двамата от град В., срещу В. Д. Ж., град В., иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на подпокривното пространство на двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ * в кв. 990 по плана на пети микрорайон на град В., целият с площ 195 кв.м., с административен адрес – ул.”С”№31, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Н. Г. и Н. П. Г., двамата от град В., да заплатят на В. Д. Ж., град В., деловодни разноски в размер на 43 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.