О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София 21.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №715/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. А. С., град С., подадена от пълномощника му адвокат П, срещу определение №343 от 09.09.2009 г. по ч. гр.дело №515/2009 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №1976 от 07.07.2009 г. по гр. д. №1074/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това следва ли да се приема, че волеизявлението за отказ от иска, депозирано по съответното дело с положен произволен подпис без нотариалната му заверка, изхожда от съответната страна, вписана като издател на документа, при положение, че същата страна е обжалвала определението за прекратяване производството по делото. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Приложени са решения и определения на ВКС.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има трайно установена практика, включително и тази представена от самия касатор, съобразно която след като волеизявлението за отказ от иска, изхожда от ищеца по делото, то съдът е десезиран със спора. Ако с влязла в сила присъда впоследствие е признато, че отказът от иска е резултат на престъпно действие, то определението по чл.233 ГПК за прекратяване на производството по делото подлежи на отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №343 от 09.09.2009 г. по ч. гр.дело №515/2009 г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.