ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
София, 25 . януари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 27 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 19.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2696/2009, с което е потвърдено разпореждането на частен съдебен изпълнител, с което отказано намаляването на размера на адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Недоволни от разпореждането са жалбоподателите Г. М. А. и Н. Г. Х., които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че уговореното адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнително дело за въвод във владение в размер на 10.000 лева е прекомерно и подлежи на намаляване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 21 изр. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че разпореждането на съдебния изпълнител, с което се определят разноските по изпълнителното дело не е изпълнително действие, поради което подлежи на обжалване с частна жалба на общо основание, вън от уредените случаи на обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че на обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона – чл. 435, чл. 463 и чл. 503 ГПК, като изпълнителните действия и откази може да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че други действия на съдебния изпълнител и по-специално постановлението за определяне на разноските по изпълнението може да бъдат обжалване на общо основание. Такова постановление на съдебния изпълнител може да бъде обжалвано само с жалба срещу разпределението. Ако по изпълнителното дело не се извършва разпределение, постановлението за определяне на разноските не подлежи на обжалване и длъжникът, който счита, че размерът на разноските по изпълнението е определен неправилно може да се защити с иск по чл. 441 ГПК.
Отделното обжалване с частна жалба на актовете по ГПК в частта за разноските е непознато на ГПК/2007. Разпоредбата на чл. 70 ГПК (отм.) не е възпроизведена в ГПК/2007, поради което крайният съдебен акт (решение, определение или др. акт) в частта за разноските може да бъде изменен по реда на чл. 248 ГПК с определение, което подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване крайният акт.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Пловдивския окръжен съд от 19.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2696/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.