О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 26.01. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 595/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 изр.1 ГПК.
„И” А. гр. С. е обжалвал определението на Пловдивския окръжен съд № 2* от 23.07.2009г. по ч. гр.д. № 1825/2009г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава прекратително определение на първата инстанция и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск за защита на нарушено владение е недопустим поради изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл.75 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че са разгледани въпросите до кой момент съдът може да преценява допустимостта на иска и следва ли с определението, с което се отменява хода по същество да се отмени и определението за даване ход на делото, може ли при проверката за допустимост на иска да се преценяват доказателствата по делото , с какъв акт следва да се произнесе съда когато аргументира изводите си на базата на свидетелски показания и особено след като производството по делото се прекратява, както и допустим или неоснователен е иска за нарушено владение, предявен след изтичане на шестмесечния срок от нарушението.
По поставените въпроси съществува съдебна практика на ВКС, включително и задължителна, която е съобразена от въззивния съд. Цитираните от касатора решения не са относими към разглеждания случай. Решение № 707 по гр.д. № 549/1995г. на ВС, петчленен състав е постановено по отменената процесуална уредба , включваща института за преглед по реда на надзора, освен това в него е разгледан единствено процесуалния въпрос за приложението на този институт по отношение на определение определение по чл.63 б.”б” ГПК /отм./ и той няма никаква връзка с изискването на чл.75 ЗС владелческият иск да бъде предявен в шестмесечен срок от нарушението. Решение № 770 по гр.д. № 535/1985г. на ВКС, ІІ г.о. с което се приема, че съдът е длъжен в първото заседание по делото да вземе становище по допустимостта на иска не отрича възможността съдът да прекрати производството по делото в по-късен етап на производството. В т.10 на ТР 1/2000 на ВКС, ОСГК изрично е прието, че всеки съд служебно следи за допустимостта на производството, включително и касационната инстанция следва да се произнесе по този въпрос дори страната да не се позовава на такъв порок на решението. Няма колебание в съдебната практика, не се и представят решения в обратния смисъл от касатора, че проверката за допустимостта на иска по възражение на ответника следва да се извърши след обсъждане и на посочените от него доказателства. Ето защо в случая преценката на гласните доказателства, извършена от въззивния съд не обуславя извод за противоречие с практиката на ВКС.
По въпроса какъв е срокът по чл.75 ЗС за предявяване на иска за защита на нарушено владение и какви са последиците от пропускането му също съществува практика на ВКС във възприетия от въззивния съд смисъл . В решение № 861 от 8.12.2008 г. по гр. д. № 3175/2007 г., на ВКС, I г. о. е прието, че с изтичане на шестмесечния срок от узнаване на нарушението се преклудира възможността да се търси защита с иск по чл.75 ЗС и ако съдът се произнесе по същество по предявения иск, решението подлежи на обезсилване , в същия смисъл относно преклузивния характер на срока е и решение № 1* от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5579/2007 г., IV г. о. Представените определения, постановени в производство по чл.288 ГПК не формират практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, защото в тях не се разглежда спора по същество , а се преценява единствено наличието на критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Формулираният от касатора въпрос следва ли при отмяната на определението за даване на ход по същество да се отмени и определенито, с което е даден ход на делото не е свързан с основанията на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че тъй като устни състезания не се провеждат когато съдът се произнася по въпроси от процесуален характер, отмяната на определението се налага при произнасяне на съда с определение, но то не обезсилва извършените от съда процесуални действия.
С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 ГПК и частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд № 2* от 23.07.2009г. по ч. гр.д. № 1825/2009г. по жалбата на „И” А. гр. С.
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: