Определение №61 от 26.1.2010 по ч.пр. дело №744/744 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
 
 
№ 61
 
 
 
София 26.01.2010 г.
 
 
В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и десета година в състав:
 
 
                                    Председател :   БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                             Членове :   КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
                                                                  МАРИО ПЪРВАНОВ
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №744/2009 г.
 
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Ж. Г., град С., подадена от пълномощника му адвокат Л, срещу определение №608 от 19.10.2009 год. по ч. гр. д. №8178/2009 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 25.06.2009 г. по гр. д. №27425/2007 год. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване срока за въззивно обжалване на решение №126 от 19.11.2008 г. по гр. д. №27425/2007 г. на Софийския районен съд.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществени процесуалноправни въпроси относно спазване на процедурата за връчване на съобщение за постановеното решение и за възможността за ограничаване обема на представителната власт на процесуалния пълномощник, които са решавани противоречиво от съдилищата. Приложени са решения и определение на ВКС. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Формулираните въпроси не са обусловили изхода на делото. Това е така, защото възстановяване на срока може да има само, ако той е пропуснат. Изложените по-горе въпроси биха били относими в производство по спор дали въобще има пропуснат срок за обжалване на въззивното решение, след като той не е започнал да тече поради нередовно връчване на съобщение за постановеното първоинстанционно решение. В случая въззивният съд в рамките на производството по чл.64 и сл. ГПК е приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее като основания за възстановяване на пропуснатия срок.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определение №608 от 19.10.2009 год. по ч. гр. д. №8178/2009 г. на Софийския градски съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №608 от 19.10.2009 год. по ч. гр. д. №8178/2009 г. на Софийския градски съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 

Scroll to Top