О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№50
гр.София, 26.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5401 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” О. срещу решение № 236 от 30.06.2008 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 1* от 2008 г., с което е отменено решението на СРС, 79 състав от 03.01.2008 г. по гр.д. № 22218/2007 г., в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ на С. И. М. против „Р” О. и е постановено друго за осъждане на дружеството-касатор да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа в размер на 2 250 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2007 г. до окончателното плащане и разноски по делото в размер на 818,19 лв.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд противоречи на материалния закон и е постановено при съществено процесуално нарушение- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС по въпроса за доказателствената тежест при разглеждане на иска с правно основание чл.344, ал.1 т.3 от КТ.
Ответницата по касационната жалба С. И. М. я счита за недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да уважи иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, въззивният съд е приел, че фактът за оставане на ищцата без работа е отрицателен и не подлежи на доказване от нея, тъй като отрицателните факти и твърдения било логически немислимо да се доказват. Ако се твърди положителен факт- че тя е работила- тогава в тежест на работодателя било да установи този положителен факт.
Този извод на въззивния съд противоречи на утвърдената практика на ВКС, според която основателността на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е обусловена не само от изхода на спора по главния иск- чл.344, ал.1, т.1 от КТ, но и от доказването на предпоставките за заплащане на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. Тези предпоставки са: уволненият работник или служител да е претърпял имуществени вреди от оставането си без работа през определен период след незаконното си уволнение и да бъде установен размерът на последното получено от него брутно трудово възнаграждение. Тежестта за доказване на тези предпоставки се възлага на ищеца, а не на работодателя. В този смисъл е трайната практика на ВКС- например решение № 854 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2* от 2003 г., решение № 818 от 24.07.2003 г. по гр.д. № 5 от 2002 г., решение № 109 от 21.03.2001 г. по гр.д. № 1* от 2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. и много други/. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 30.06.2008 г. на Софийския градски съд, IV В отделение по гр.д. № 1* от 2008 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, за разноските по делото и за държавната такса.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв.
НАСРОЧВА делото за ……………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.