РЕШЕНИЕ № 34
София, 01. февруари 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2007 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “б” ГПК (отм.) решението на Варненския апелативен с. от 27.12.2007 г. по гр.д. № 449/2007, с което е потвърдено решението на Шуменския окръжен с. от 10.07.2007 г. по гр.д. № 36/2007, с което е уважен частично предявеният иск по чл. 6, т. 2 ЗОДОВ.
Недоволна от решението в уважителната част е П. на Република България, която го протестира с оплаквания за нарушения на материалние закон, като счита, че отговорна за изпълнението на наказанието над определения срок не е само П. , както и че размерът на присъденото обезщетение надхвърля критериите за справедливост.
Ответникът по жалбата С. К. С. не взема становище.
Третите лица помагачи Варненските районен и окръжен с. не вземат становище.
Върховният касационен с. , състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният с. е приел, че при определено от съда общо наказание за извършените престъпления – 2 години и 6 месеца лишаване от свобода ищецът е изтърпял 3 години и 3 месеца, в резултат на което е било ограничено правото му на лична свобода и личен живот, без това да е довело до увреждане на здравето и на отношенията в семейството му, както се претендира. За обезщетяването на тези страдания е определено по справедливост обезщетение в размер на 6.000 лева.
Върховният касационен с. , състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният с. е приел, че ищецът е изтърпял по-дълъг от определения срок наложеното му наказание лишаване от свобода, поради което държавата отговаря за причинените от това неимуществени вреди. Отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои свои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по делото за обезщетение като процесуален субституент съгласно чл. 7 ЗОДОВ. Отделно стои въпросът, че съдът е определил размера на наказанието с крайния си акт, който влиза в сила, а невлезлите в сила актове на наказателния с. не пораждат правно действие и не подлежат на изпълнение.
Когато причинителят, от когото се претендира обезщетението за вреди, твърди, че има и други причинители, конституирани като трети лица помагачи, той дължи обезщетение за всички вреди и не може да противопостави на увредения възражения, че вината не е изцяло негова. Като се ползва от фактическите констатации на съда (чл. 223 ГПК), той може да претендира във вътрешните си отношения с останалите причинители съответната част от обезщетението според действителния принос към увреждането на всеки от причинителите. По ЗОДОВ обаче държавният орган по чл. 7 не участва в делото в качеството му на причинител на вредата нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, той участва като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна. Между различните държавни органи, които са процесуално легитимирани да представляват държавата по ЗОДОВ (като процесуални субституенти), няма вътрешни отношения, тъй като те “представляват” един и същи правен субект – държавата.
Ако искът за обезщетение е уважен срещу повече държавни органи по чл. 7 ЗОДОВ, увреденият може да получи присъденото обезщетение само веднъж. Процесуално легитимираните като ответници държавни органи не могат в последствие да претендират помежду си разпределянето на присъдената и изплатена от един от тях сума.
Също правилно въззивният с. е приел, че размерът на обезщетението за изтърпения по-дълъг срок лишаване от свобода с оглед естеството и интензитета на претърпените страдания според критериите за справедливост възлиза на 6.000 лева, като неправилно е определена единствено държавната такса върху отхвърлената част от исковете.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила в частта за присъденото обезщетение и отменено само в частта за присъдената държавна такса върху отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното Върховният касационен с. , състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Варненския апелативен с. от 27.12.2007 г. по гр.д. № 449/2007 в частта за присъдената държавна такса върху отхвърлената част от исковете.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския апелативен с. от 27.12.2007 г. по гр.д. № 449/2007 в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.