О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр.София, 10.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 56/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е частна жалба на В. Т. К. срещу определение на Софийски градски съд от 18.12.2008 г. по в.гр.д. № 445/ 2008 г. С това определение въззивният съд се е произнесъл по молба на частния жалбоподател с правно основание чл.192 ал.4 от ГПК (отм.) за изменение на постановеното въззивно решение по посоченото дело в частта за разноските, като е отхвърлил същата.
В частната жалба се твърди от жалбоподателя, че съдът не е имал основание да намалява уговореното адвокатско възнаграждение. Предявени били четири иска, като минималното възнаграждение, предвиждано от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за всеки от тях било 381,04 лв. Според пар.2 от ДР на цитираната наредба присъденото възнаграждение не можело да бъде по-ниско от трикратния размер на минимума, т.е. по 1 143,12 лв за една инстанция. По прилагането на въпросния пар.2 от ДР на Наредбата нямало колебания в практиката, нормата не противоречала на акт от по-висока степен и не можело да се откаже прилагането й. Доказано било по делото, че пред СГС при първото и второто въззивно разглеждане на спора и пред ВКС при касационното му разглеждане са направени разноски общо 3 000 лв, толкова следвало да бъдат присъдени. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат присъдени всички доказани разноски по делото.
Ответникът по частната жалба – Н. а. по п. – оспорва същата. Според него естественото на спора не предполага фактическа и правна сложност, поради което възнаграждение от по 1 000 лв за инстанция се явява прекомерно. Според него няма пречка за намаляване на възнаграждение под трикратния размер, предвиден в наредбата, тъй като за противоречието на пар.2 от ДР на същата имало значителен брой съдебни решения и определения (не са цитирани от ответника). Поради това се формулира искане за оставяне в сила на обжалваното определение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за основателна.
Съгласно чл.64 ал.1 от ГПК (отм.) ищецът има право на разноските по делото, когато искът бъде уважен. В случая от В. К. са предявени и са уважени четири иска – по чл.344 ал.1 т.1 от КТ (неоценяем), по чл.344 ал.1 т.2 от КТ (неоценяем), по чл.344 ал.1 т.3 от КТ (с цена на иска 2 348,74 лв) и чл.55 от ЗЗД вр. чл.221 ал.2 от КТ (с цена на иска 1002,32 лв). Решението за уважаване на тези искове е влязло в сила, след като е изчерпана възможността за въззивно и касационно обжалване, като въззивното обжалване е протекло в два етапа – първото въззивно решение по спора (на СГС по гр.д. № 3* за 2005 г.) е отменено от ВКС с решение по гр.д. № 830/ 2007 г. и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора, с решение от 28.10.2008 г. по гр.д. № 445/ 2008 г., въззивният съд е оставил в сила решението на СРС в обжалваната част и е присъдил на ищцата разноски в размер 1 000 лв. Същевременно към делото са приложени документи, от които е видно, че в производството ищцата е направила разходи за адвокатска защита в размер 1 000 лв при първото въззивно разглеждане на спора (договор за правна защита и съдействие, приложен на л.11 от досието на гр.д. 3104/2005 г на СГС), още 1 000 лв при касационното разглеждане на спора (договор за правна защита и съдействие, приложен на л.8 от досието на гр.д. 830/2007 г на ВКС) и още 1 000 лв при второто въззивно разглеждане на спора (договор за правна защита и съдействие, приложен на л.6 от досието на гр.д. 445/2008 г на СГС), т.е. общо 3 000 лв. От така доказаните разноски с решението по гр.д. № 445/ 2008 г на СГС на ищцата са присъдени 1 000 лв, като за разликата въззивният съд е приел, че възнаграждението е прекомерно и не го е присъдил.
В. Т. К. е поискала с молба по реда на чл.192 ал.4 от ГПК (отм.) въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като му бъдат присъдени всичките 3 000 лв. По тази молба е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което искането е отхвърлено.
Определението е неправилно.
Ищецът има право на всички разноски по делото, щом предявените от него претенции са уважени изцяло – чл.64 ал.1 от ГПК (отм.). Той е доказал, че по двете въззивни и по касационното дела е направил разноски в размер 3 000 лв под формата на възнаграждение за адвокатска защита. Те следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който е предизвикал въззивното и касационното производство с необоснованите си жалби. Намаляването на уговореното между адвокат и клиент възнаграждение при условията на чл.64 ал.4 от ГПК (отм.) не може да бъде извършено служебно, тъй като това означава съдът да вземе отношение в полза на една от спорещите страни – а това е недопустимо за орган, имащ положението на обективен и безпристрастен арбитър. Ответникът не е отправил до съда искане за намаляване на възнаграждението, уговорено между В процесуалният й представител адв. М, съответно съдът не може служебно да намалява това възнаграждение. То следва да се присъди изцяло, като при това положение е безпредметно да се обсъждат доводите на страните във връзка с приложението на пар.2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и да се постанови друго определение, с което молбата по чл.192 ал.4 от ГПК (отм.) да бъде уважена, като се присъди разликата до платеното възнаграждение във всички инстанции изцяло.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд от 18.12.2008 г. по в.гр.д. № 445/ 2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решението на Софийски градски съд № 252 от 28.10.2008 г. по в.гр.д. № 445/ 2008 г в частта за разноските, като ОСЪЖДА Н. а. по п. , гр. С., бул.”К” № 52, да заплати на В. Т. К., ЕГН **********, гр. С., ж.к.”Д”, бл.36, вх. В, ет.7, ап.85, сумата 2 000 лв (две хиляди лева) разноски по делото освен присъдените с решението 1 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: