О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .124
гр.София, 17.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 105 за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. И. срещу решение № II-156 от 21.07.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав по гр.д. № 293 от 2008 г., с което е отменено решение № 24 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 312 от 2006 г. на К. районен съд и вместо него е постановено друго решение за възстановяване на запазенатите части на С. С. В. и М. С. В. от наследството на техния баща С чрез намаляване на дарение, извършено с нотариален акт № 121 от 2005 г. със сумата 1337 лв. и намаляване на дарение, извършено с нотариален акт № 42 от 1993 г. със сумата 7 346 лв.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В противоречие с практиката на ВКС бил решен въпросът за допустимостта ни основателността на иска по чл.30 от ЗН за намаляване на дарения, направени в полза на лица, които не са призовани към наследяване наследници, в случаите, когато наследството не е било прието по опис от наследниците със запазена част от наследството. Като практика на ВКС касаторката посочва решение № 1* от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1* от 1991 г. на ВС, Първо г.о. Освен това счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. С. В. и С. С. В. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища, с които те са се произнесли по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая, същественият материалноправен въпрос по делото е, дали приемането на наследството по опис по чл.30, ал.2 от ЗН е необходимо условие за уважаване на иска за възстановяване на запазена част от наследството, когато този иск се упражнява спрямо лица, които не са наследници по закон. По този въпрос съставът на Бургаския окръжен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и в посоченото от касаторката решение № 1* от 1991 г. на ВС, Първо г.о. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК и касационното обжалване на решението следва да се допусне.
Поради това съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на М. В. И. срещу решение № II-156 от 21.07.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав по гр.д. № 293 от 2008 г.
ЗАДЪЛЖАВА касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 173,66 лв.
НАСРОЧВА делото за ………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.