Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр.София, 15.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4936 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Я. Б. срещу решение № III-69 от 08.05.2008 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 244 от 26.11.2007 г. по гр.д. № 175 от 2007 г. на К. районен съд за отхвърляне на предявен от касатора срещу ОСЗГ-К. при участието на О. К. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Я. Б. Ч. на възстановяване на собствеността върху следните земеделски земи: 1. нива с площ от 12,278 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Д”, 2. нива с площ от 3,200 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Д”, 3.нива с площ от 5,500 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Я” и 4. зеленчукова градина с площ от 18,600 дка /20 дка минус признатите с решението 1,400 дка/, находяща се в землището на с. Ч., м.”П”.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата О. с. „З”-гр. К. и О. К. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение като взе предвид становищата на страните счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване.
С определение № 99 от 11.02.2009 г. на настоящия състав на ВКС е допуснато касационно обжалване на това решение по въпроса изчерпателно ли е изброяването в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ на доказателствата, с които може да се доказва правото на собственост върху земеделските земи в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Констатирано е противоречиво решаване на този въпрос в обжалваното решение и в други решения на съдилища в страната: в обжалваното решение по същество е прието, че правото на собственост върху земеделски земи в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ може да се доказва само с посочените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ документи, но не и с други такива, докато в посочените от касатора решения на ВКС /решение № 1* от 15.11.2002 г. по гр.д. № 249 от 202 г. на ВКС, решение № 41 от 28.04.1994 г. по гр.д. № 4* от 1993 г. на ВС, решение № 117 от 21.03.1994 г. по адм.д. № 5* от 1993 г. на ВС, решение № 11 от 21.04.1994 г. по адм.д. № 4* от 1993 г. на ВС, Трето г.о./ е прието, че изброяването в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ на писмените документи, с които може да се доказва правото на собственост върху земеделски земи, е само примерно и поради това в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ ищците могат да доказват правото на собственост на своите наследодатели и с други документи, извън посочените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Настоящият състав на ВКС счита за правилно становището, залегнало в посочените по-горе решения на ВКС поради следното: Съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ в производството по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ /респективно и в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ/ правото на собственост може да се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за плащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по ЗТПС от 1946 г. и ППЗТПС и други писмени доказателства. Видно от разпоредбата, изброяването в нея е примерно, а не изчерпателно. Следователно правото на собственост върху земеделски земи в тези производства може да се доказва и с други доказателства, извън изброените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.
С оглед това разрешение на поставения по делото правен въпрос, решението на Бургаският окръжен съд е неправилно. По предявените искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Я. Б. Ч. на възстановяване на собствеността върху 4 земеделски имота, ищецът е представил доказателства /писмени договори, протокол от 07.08.1942 г., писмено становище на инженер, план от 1946 г./, които с оглед даденото по-горе разрешение на съществения за делото въпрос са допустими доказателства за установяване правото на собственост на наследодателя на ищеца върху претендираните земеделски земи. Като не е разгледал и обсъдил тези доказателства и не се е произнесъл относно това дали те доказват правото на наследниците на Я. Ч. да си възстановят собствеността върху четирите описани в исковата молба земеделски имота, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.188 от ГПК /отм./ и в крайна сметка е постановил едно неправилно решение. Поради това решението следва да бъде отменено и тъй като по делото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да постанови ново решение по съществото на спора.
Разгледани по същество, исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за първия и четвъртия имоти по исковата молба /нива с площ от 12,278 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Д” и зеленчукова градина с площ от 18,6 дка, находяща се в землището на с. Ч., м.”П”/извън признатите с решението 1,4 дка/ са неоснователни поради следното: За доказване правото на собственост на наследодателя на ищеца Я. Б. Ч. върху нивата с площ от 12,278 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Д” по делото е представено само едно писмено доказателство- договор за замяна с нотариална заверка на подписите на страните от 05.10.1945 г., сключен между Я от една страна и С. Г. Ж. и С. А. Д. от друга. Видно от съдържанието на този договор, страните са се договорили да заменят не собствеността, а само ползването на описаните в договора земеделски имоти: в т.9 от договора изрично е записано, че Я. Ч. няма право да придобие така дадената му нива по давност, макар и да я владее повече от 20 години, защото ще се счита, че той владее непрекъснато от името на С. Ж. и С. Д. Следователно намерението на страните по този договор не е бил да бъде прехвърлено правото на собственост върху имота, нито да бъде предадено владението на този имот на Я. Ч. , а само да си разменят ползването наописаните в договора ниви, поради което по аргумент за противното от чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ наследниците на Я. Ч. нямат право да претендират за възстановяване на собствеността върху този имот.
По отношение на четвъртия претендиран имот /зеленчуковата градина към воденицата с площ от 18,6 дка, находяща се в землището на с. Ч., м.”П”, извън признатите с решението 1,4 дка/ по делото не са представени доказателства, от които може да се достигне до извод, че наследодателят на ищеца Я. Ч. е бил собственик или владелец по смисъла на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ на зеленчкова градина с такава площ: в протокола от 07.08.1942 г. за запечатване на мелницата на Я. Ч. такава зеленчукова градина не е описана, а писменото изложение от м.08.1946 г. на строителен инженер Сл. М. към плановете за узаконяване на воденицата на Я. Б. Ч. и зеленчуковата градина към нея и плана от м.08.1946 г. доказват само, че към мелницата е имало и зеленчукова градина, но не и че правото на собственост върху тази зеленчукова градина е било придобито от Я. Ч. Те не доказват и че Я. Ч. е владял тази зеленчукова градина въз основа на писмен договор, който съгласно чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ би могъл да бъде основание за започване на давностно владение върху имота, което не се прекъсва от внасянето на този имот в ТКЗС. Независимо от горното следва да се отбележи, че този имот /зеленчукова градина с площ от 18,6 дка до воденицата/ очевидно е идентичен с имотите по т.1, 2 и 3 от исковата молба: взети заедно, тези три имота са с площ от около 20 дка, имотът по т.1 се намира в м.”Д” и граничи от едната страна с имот на наследодателя Я, а от другата страна с имот на К. П. П. , който видно от представения нотариален акт № 62, том I, рег. № 133 по нот.д. № 96 от 11.05.1942 г. е бил собственик на воденицата, преди да я продаде на Я. Ч. , имотът по т.2 също се намира в м.”Д” и граници от две страни с имоти на наследодателя Я имотът по т.3 също се намира в м.”Я” /която очевидно е закупената от Я. Ч. с нотариален акт № 62 от 11.05.1942 г. воденица/.
По отношение на останалите два имота /нива с площ от 3,200 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Д” и нива с площ от 5,500 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Я”/ ищецът е представил доказателства, които доказват правото на наследниците на Я. Ч. да си възстановяват правото на собственост върху тях: Видно от т.2 от договор от 15.11.1945 г. за продажба с нотариална заверка на подписите на страните по този договор и т.4 от договор за замяна от 22.02.1046 г., по силата на тези договори Я. Ч. е придобил владението върху описаните в тях два имота и от датата на тяхното сключване е считал имотите за своя собственост. Поради това съгласно чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ отнемането на тези имоти от Я. Ч. и включването им в ТКЗС не е прекъснало течащият в негова полза давностен срок за придобиването на тези имоти и съответно следва да се приеме, че Я. Ч. ги е придобил по давност.
Неоснователно въззивният съд е приел, че горепосочените два договора не доказват правото на собственост на Я. Ч. върху претендираните имоти, тъй като не са сключени в изискуемата от закона форма за действителност на сделки за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти- нотариален акт или крепостен акт. Както бе изложено по-горе, за доказване на правото на собственост в производствата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ законодателят е въвел облекчени условия за доказване- в разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ е приел, че доказването на това право на собственост може да стане не само с документи, които по закон доказват прехвърлянето на собственост върху недвижими имоти /нотариални или крепостни актов/, но и с други документи /делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за плащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по ЗТПС от 1946 г. и правилника за неговото приложение и др./, които по принцип не са актове, с които се прехвърля правото на собственост върху недвижими имоти. Тъй като производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ замества отчасти производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ пред Общинската с. „З” във неговата фаза по установяване на собствеността, то при доказване правото на собственост върху земеделски земи в производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ също следва да се прилага облекчения ред, предвиден в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Неоснователно е възражението на ответника, че горепосочените два имота не подлежат на възстановяване, защото не били описани от наследодателя в декларацията за внасяне в ТКЗС, тъй като невписването на земеделски земи в опис-декларацията за внасяне в ТКЗС не води до погасяване или загубване на правото на собственост върху тези земи и тъй като по делото няма други доказателства след придобиване на владението върху горепосочените земеделски земи /съответно на 15.11.1945 г. и 22.02.1946 г./ наследодателят на ищеца Я. Ч. да се е разпоредбил с тях.
Неоснователно е и възражението, че процесните земи не са били собственост на Я. Ч. и че самият той не се е считал за техен собственик, след като не ги е декларирал като негова собственост през 1949 г. Съгласно пар.5 от У. № 573 от 28.05.1949 г. на П. на ВНС за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти /ДВ бр.122 от 1949 г./ на отнемане и присъединяване към Д. поземлен фонд подлежат само тези непокрити земеделски имоти, които съзнателно не са били декларирани, но и те съгласно чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ подлежат на възстановяване по реда на този закон. Независимо от горното, по делото не е установено, че Я. Ч. не е подал декларация по горепосочения указ през 1949 г.- според заключението на вещото лице Т. И. , пазят се само декларациите от 1949 г. за непокрити земеделски имоти на жителите на с. С., но не и на жителите на с. Ч., а Я. Ч. е живеел именно в с. Ч. изрично записано в договорите от 05.10.1945 г., 15.11.1945 г., 22.02.1946 г. и в нотариален акт № 62 от 11.05.1942 г., както и в удостоверението за наследници на Я. Ч. № 103 от 08.05.2007 г./.
Неоснователно е и възражението, че тези имоти не са били собственост на Я. Ч. към момента на отнемането им, тъй като за землището на с. Ч. и с. С. имало уредени перекендентни земи. Това твърдение на ответника е недоказано. По делото е прието заключение на вещото лице Т. И. , в което не е посочено да има доказателства процесните имоти да се намират в такава перекендентна местност и да са били заменяни. От своя страна ответникът, чиято е била доказателствената тежест затова, не е твърдял, че има и не е представил протоколи за перекендентни земи, касаещи процесните имоти, каквито протоколи има за други земеделски земи в землището на гр. К. например за земите в местността „К”, видно от протокол № 30 от 15.03.1993 г. на П. комисия-гр. К. за възстановяване правото на собственост на съпругата на Я. Ч. Д. Ч. върху други, различни от процесните земеделски земи.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № III-69 от 08.05.2008 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 244 от 26.11.2007 г. по гр.д. № 175 от 2007 г. на К. районен съд за отхвърляне на предявените от Г. Я. Б. срещу ОСЗГ-К. с участието на О. К. искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Я. Б. Ч. на възстановяване на собствеността върху нива с площ от 3,200 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Д” и нива с площ от 5,500 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Я” И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Я. Б.- ЕГН ********** от гр. К., бул.”Д” № 27 срещу О. с. „З”- К. с участието на О. К. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, че наследниците на Я. Б. Ч. , починал на 15.03.1996 г. имат право на възстановяване на собствеността върху следните земеделски земи:
1. нива с площ от 3,200 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Д” и
2. нива с площ от 5,500 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Я”.
ОСТАВЯ В СИЛА решението В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 244 от 26.11.2007 г. по гр.д. № 175 от 2007 г. на К. районен съд за отхвърляне на предявените от Г. Я. Б. срещу ОСЗГ-К. с участието на О. К. искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Я. Б. Ч. на възстановяване на собствеността върху нива с площ от 12,278 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Д” и зеленчукова градина с площ от 18,600 дка /20 дка по исковата молба минус признатите с решението на съда 1,400 дка/, находяща се в землището на с. Ч., м.”П”.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.