О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр.София, 22.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 35/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на А. К. А. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Пловдивски апелативен съд № 1* от 15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 945/ 2009 г. С атакуваното определение е оставено в сила определение на Пловдивски окръжен съд № 1* от 06.07.2009 г. по гр.д. № 2873/ 2008 г. и допълненото с него определение № 993/ 13.04.2009 г. По този начин е прекратено производството по исковете, предявени от частния жалбоподател против ответника Т на последния са присъдени разноски в размер 4 000 лв – възнаграждение за адвокатска защита.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че разрешаването на спора по частната жалба от Върховният касационен съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по следните въпроси: какъв е редът за изменение на определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото – обжалването им или допълването им, съответно може ли определението да се допълва по реда за решенията; прекратяване на производството по нередовна искова молба поражда ли някакво действие; следва ли да бъдат отстранени нередовностите на исковата молба преди връчване на препис на ответника за отговор по нея. След като бъде допуснато обжалване на определението, жалбоподателят претендира същото да бъде отменено, тъй като не е имало основание за прекратяване на производството; тъй като не е било допустимо определението за прекратяване да се допълва като съдебно решение (а е трябвало да бъде обжалвано); и тъй като не е имало основание да се връчва препис от нередовна искова молба на ответника Г до отстраняване на нередовностите (съответно не е имало основание да се правят разноски по нередовната искова молба, нито пък да се възлагат в негова тежест). По тези съображения моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба Т. Х. Г. не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК. Съдът е обвързан от сочените от касационния жалбоподател основания за допускане на обжалването, в случая те са произнасяне от въззивния съд по процесуални въпроси, решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Първият повдигнат от частния жалбоподател въпрос е за редът за изменение на определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Според частния жалбоподател тези определения, когато са непълни, могат да се обжалват, но не и да се допълват в частта за разноските по реда, който е предвиден за допълване на решенията (чл.248 от ГПК), докато въззивният съд е приел обратното. Върховният касационен съд намира, че произнасянето по този въпрос не би имало значение за точното прилагане на закона, тъй като същият е ясен и не се нуждае от тълкуване – на обжалване подлежат онези определения, с които съдът се е произнесъл по развитието на делото (и го е преградил) или които са посочени изрично в закона като обжалваеми (чл.274 ал.1 от ГПК). Не подлежат на обжалване с частна жалба онези определения, с които съдът не се е произнесъл по въпрос, засягащ правната сфера на страните (включително бездействията на съда). И тъй като не може да се обжалва съдебен акт, който не е постановен, то няма как непълнотата в този акт да бъде отстранена по реда на атакуването му пред горната инстанция. Единствената възможност за поправяне на липсващото произнасяне е да се поиска допълване на акта или постановяване на нов акт, когато законът позволява това. Ето защо по реда на чл.248 от ГПК може да се присъждат разноски и в случаите, когато производството по делото е прекратено, а не е решено по същество, като този въпрос не е бил и не е спорен и съдържанието на закона е ясно. Поради това не се налага намесата на касационната инстанция по реда на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Тази намеса не се налага и за изясняване на действието на нередовната искова молба и може ли да се връчват преписи от нея. Хипотезите на нередовна искова молба са ясно уредени в чл.129 от ГПК и по прилагането им също няма спорове. Нередовната искова молба трябва да бъде уточнена преди връчване на препис от нея на ответника (чл.129 ал.2 вр. чл.131 ал.1 от ГПК), но винаги е възможно уточнението да се извърши и впоследствие (чл.129 ал.4 от ГПК, чл.143 ал.2 от ГПК). Прекратяването на производството по нередовна искова молба има за последица преграждането на пътя на производството и за ищеца възниква право на обжалване (чл.274 ал.1 от ГПК), а ответникът има право на разноски (чл.78 ал.4 от ГПК). Следователно и по въпроса какво е действието на исковата молба, когато тя е нередовна и производството по нея е прекратено, не се налага промяна в практиката или създаване на нова такава.
Предвид изложеното не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Искането в тази насока е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд № 1* от 15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 945/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: