О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр.София, 22.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 85/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на Г. П. Ч. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Смолянски окръжен съд № 268 от 26.10.2009 г. по ч.гр.д. № 459/ 2009 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Златоградски районен съд № 490 от 08.09.2009 г. по гр.д. № 165/ 2009 г., с което е отхвърлена молбата на частния касационен жалбоподател за допускане на обезпечение на предявените от него против В. П. В. искове за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за установяване на собствеността върху този недвижим имот и за възстановяване на запазената част на ищеца, накърнена с извършено приживе от наследодателя дарение, чрез налагане на възбрана върху същия този недвижим имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение е обсъждан въпросът за наличието на обезпечителна нужда от поисканата от него мярка само с оглед възможните правни въздействия върху вещта, а не и с оглед възможните фактически въздействия върху нея. Въпросът дали възможността за упражняване на фактически въздействия върху вещта обосновава наличие на обезпечителна нужда, според касатора е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Повдигнат е и въпросът следва ли да се изважда от гражданския оборот една недвижима вещ, когато за собствеността върху нея е предявен установителен иск за собственост. Според ищеца в обжалваното определение е даден отрицателен отговор на този въпрос, който не бил правилен и по който също било наложително да се произнесе ВКС за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложени са и доводи, че въззивният съд не е обсъдил доводите за наличие на обезпечителна нужда по отношение на предявения конститутивен иск за възстановяване на накърнена с дарение запазена част. При тези основания касаторът моли да се допусне касационно обжалване, съответно обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба В. П. В. не взема становище по същата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по правен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В настоящия случай определението на въззивният съд не съдържа произнасяне по твърдяния от касатора правен въпрос – за възможността да се допусне обезпечение по установителния иск. Въззивният съд не се произнесъл в смисъл, че не е допустимо да се обезпечава установителен иск за право на собственост върху недвижим имот. Той се е произнесъл в смисъл, че в конкретния случай е недопустим самият установителен иск поради това, че в отношенията между ищеца и ответника правото на собственост е установено със сила на пресъдено нещо. Прието е, че с влязло в сила решение по гр.д. № 117/ 1994 г. на РС – Златоград по отношение на касатора е признато за установено, че собственик на процесния имот по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и договор за дарение, е ответницата В. П. В.. Именно поради това е счетено, че молбата за допускане на обезпечение на повторно заведения иск по същия въпрос е неоснователна. Ето защо въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли да се обезпечава недопустим иск, но не е постановил определението си мотивирайки се с твърдяния от касатора въпрос – има ли обезпечителна нужда от възбраняване на недвижим имот по иск за установяване на собствеността върху него. А щом при решаване на спора въззивният съд не е дал отговор на поставения от касатора процесуален въпрос, то не би могла да е налице никоя от предпоставките по чл.280 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По аналогични съображения следва да се приеме, че няма произнасяне и по въпроса има ли обезпечителна нужда за конститутивния иск за възстановяване на запазена част. Въззивният съд е отхвърлил молбата не защото е приел, че няма обезпечителна нужда, а защото е приел, че самият иск е недопустим. Следователно той не се е произнесъл по въпроса, релевиран от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Няма произнасяне и по другият повдигнат от касатора въпрос – дали възможността за упражняване на фактически въздействия върху вещта обосновава наличие на обезпечителна нужда от възбраняване на имота. В обжалваното определение въззивният съд изобщо не е разсъждавал по този въпрос. Той е отхвърлил молбата защото собственикът на имота, чиято възбрана се иска, не е страна по делото (не е ответник по иска за собственост или по някой от другите искове) и защото този собственик е придобил имота преди вписване на исковата молба, по която е образувано делото. Следователно въззивният съд изобщо не е обсъждал (още по-малко е решил) въпроса дали опасността от фактически въздействия върху спорния по делото имот обосновава за претендиращия собствеността върху имота обезпечителна нужда от възбраняването му. А след като е така, е безпредметно да се обсъждат доводите на касатора дали произнасянето на касационния съд по този въпрос би било от значение за развитието на правото. Касационното обжалване се допуска не по принципни въпрос въобще, а само по принципни въпроси, по които има произнасяне в обжалваният пред ВКС въззивен съдебен акт.
Предвид изложеното не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Искането в тази насока е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Смолянски окръжен съд № 268 от 26.10.2009 г. по ч.гр.д. № 459/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: