Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
София, 24.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1342/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. от с. С., Видинско срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд от 17.VІІ.2007 г. постановено по гр.д. № 266/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С. Г. Г. е предявила иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД срещу Ц. Н. Й. от гр. В. за обявяване за окончателен на сключения между тях договор за продажба на лек автомобил марка С. , модел В. от 8.VІІ.2003 г. с предвиден срок за извършване на прехвърляне на автомобила по предвидения в закона ред 3 години от внасянето му в страната, изтичащ на 10.VІ.2006 г. Искът е предявен на 16. ХІ.2006 г. С решението на Видинския районен съд от 5.ІІІ.2007 г. постановено по гр.д. № 1869/2006 г. искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като процесния автомобил е бил прехвърлен с окончателен договор на 21. ХІІ.2006 г. на трето неучастващо по делото лице.
По въззивна жалба на ищцата В окръжен съд с решението си от 17.VІІ.2007 г. по гр.д. № 266/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е установено по делото, че на 8.VІІ.2003 г. между С. Г. Г. в качеството й на продавач и Ц. Н. Й. като купувач е сключен предварителен договор за покупка на МПС – лек автомобил – инвалиден, марка С. модел В. с д.к. № В* с посочени номера на рама и двигател при уговорена цена 4000 лв, изплатени на продавача от купувача при подписване на договора. В т.3 на договора е посочено, че прехвърлянето на МПС-то по нотариален ред ще се извърши след изтичане на законоустановения срок, който е три години съгласно приложеното удостоверение от М. Видин изх. № Й94/1 от 2.ІІ.2007 г. Искът по настоящото дело е предявен на 16. ХІ.2006 г. след изтичане на предвидения в т.3 на предварителния договор срок. На 21. ХІІ.2006 г. е извършена покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи между упълномощено от продавачката С. Г. лице М. С. Б. от с. Б. и купувач Д. А. К. С посочения договор е прехвърлена собствеността върху автомобила и поради това законосъобразно е отхвърлена претенцията на продавачката по предварителния договор С. Г. с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД при отчитане на настъпилия след завеждане на делото правен ефект на договора, сключен с трето лице.
Без значение за изхода на спора е, че както в първата инстанция, така и пред Видинския окръжен съд е установено, че промяната в собствеността не е отразена в регистъра на сектор КАТ към ПП РДВР Видин, което представлява задължение на новия собственик на автомобила и няма отношение към ответника по делото, който го е внесъл в страната по упълномощаване от ищцата и при осъществяване на нейното право на инвалид за внасяне на автомобил от чужбина с освобождаване от заплащане на мито и на ДДС.
Релевираното възражение за липса на идентичност между автомобила, предмет на договора за продажба с нот.заверени подписи от 21. ХІІ.2006 г. и този по предварителния договор, законосъобразно и обосновано е прието, че е неоснователно. Налице е пълно съвпадане на цифровото обозначение на № на рамата и на двигателя, като в предварителния договор преди цифровия номер на рамата има посочени две латински букви JS в повече, а в № на двигателя има вписана още една буква G, но в останалата част е налице пълно съвпадение на буквени и цифрови елементи на идентификационните номера на рамата и двигателя. Правилно при така установените факти по делото въззивният съд е обосновал извод за идентичност на закупената на името на ищцата лека кола марка С. модел В. , внесена от Германия и продадената в гр. В. през ХІІ.2006 г. кола със същата марка. Касае се до съвсем несъществено различие в обозначенията на индивидуализиращите белези на моторното превозно средство, което не може да опровергае изводът за идентичност на автомобила, по описанието му в предварителния и окончателния договор. Поради изложеното, подадената касационна жалба е неоснователна.
При разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт Видинският окръжен съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК(отм.), поради което въззивното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал.1 от ГПК(отм.)
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 17.VІІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 266/2007 г. на Видинския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: