Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
София 25.02.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1878/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Т., град Пловдив, подадена от пълномощника му адвокат Р, срещу решение №2179 от 28.12.2007 г. по гр. дело №1193/2007 г. на Пловдивския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че договорът за покупко-продажба на право на строеж, оформен с нотариален акт №156 от 16.01.1996 г., не е нищожен поради невъзможен предмет. Неправилно са преценени събраните в тази насока гласни и писмени доказателства относно степента на завършеност на сградата, в която се намира процесният апартамент, към 16.01.1996 г. По делото е установено, че сградата е била покрита още през ноември 1995 год. По тази причина към 16.01.1996 г. е можело да се прехвърли право на собственост върху жилището, но не и право на строеж. Освен това нотариалният акт за покупко – продажба на право на строеж е нищожен на основание чл.472 ГПК/отм./, поради извършени заличавания и поправки в него. Неправилен е и изводът на съда, че праводателите му Р. и К. Н. не са били добросъвестни владелци на процесния апартамент, поради което след присъединяване на тяхното владение имотът не е придобит по давност. След като по делото е безспорно установено, че е направил подобрения в апартамента, то въззивният съд неправилно е приел, че продавачите Р. и К. Н. не са пасивно легитимирани по иска за заплащане на стойността им, тъй като не са собственици.
Ответниците по касационната жалба С. С. С. и К. Д. С., двамата от град П., не са заявили становище.
Ответниците по касационната жалба Р. С. Н. и К. Г. Н., двамата от град П., са заявили становище, че касационната жалба в частта относно ревандикационния иск е основателна.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата, Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение №14 от 08.02.2007 г. по гр.дело №3972/2003 г. на Пловдивския районен съд, с което касаторът Г. С. Т. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на С. С. С. и К. Д. С. мансарда №1, представляваща апартамент №9 на петия мансарден етаж със застроена площ от 59.90 кв.м. състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи:ап.8 и стълбище, фасада, калкан и фасада, заедно с изба №1, находяща се в северозападната част на избения етаж на сградата с разгърната площ от 7 кв.м. при съседи: изба №2, основи-стени, основи – стени и изба №4, ведно с принадлежащите идеални части от сградата, находяща се в град П., район Ю. , ул. „П” №8, в дворно място от 569 кв.м., представляващо парцел ****span>X, пл. №1580, от кв.565 по плана на град П. по предявените обратни искове от касатора срещу третите лица помагачи е развален договорът за покупко-продажба, сключен между Г. С. Т. като купувач и Р. С. Н. и К. Г. Н. като продавачи, оформен с нотариален акт №18 от 23.09.1999 г. за същия апартамент; осъдени са Р. С. Н. и К. Г. Н. да заплатят на Г. С. Т. сумата 10 000 лв., представляваща част от общо дължимите 16 109.69 лв. и 2 800 щ.д., платени като продажна цена по разваления договор и е отхвърлен искът на Г. С. Т. срещу Р. С. Н. и К. Г. Н. за сумата 1 575.90 лв., представляващи стойността на извършени подобрения в процесния апартамент. Въззивният съд е приел, че с договора за покупко-продажба на право на строеж, оформен с нотариален акт №156 от 16.01.1996 г., ищците С. С. С. и К. Д. С. са придобили процесния апартамент. Продавач по този договор е бил Т. Т. К. , осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Т”. Извършените поправки и заличавания са извършени при изготвянето на нотариалния акт и не водят до опорочаване на нотариалното действие. По делото е установено, че към момента на сключване на договора сградата не е била завършена в груб строеж, поради което договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Впоследствие праводателите на ответника по ревандикационния иск са закупили процесното жилище от същия едноличен търговец с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №182 от 27.10.1997 г. Те са били недобросъвестни владелци – знаели са, че процесният имот вече е собственост на ищците С. С. С. и К. Д. С. и купуват имота от несобственик, поради което е неоснователно възражението за придобиване на имота с изтичане на кратката петгодишна давност. Предявеният обратен иск от ответника по ревандикациония иск срещу третите лица помагачи Р. С. Н. и К. Г. Н. за присъждане стойността на направените подобрения в апартамента е неоснователен, тъй като се е увеличило имуществото не на продавачите – несобственици на вещта, а на действителния собственик.
По делото е установено, че с договор за покупко-продажба на право на строеж, оформен с нотариален акт №156 от 16.01.1996 г., ищците С. С. С. и К. Д. С. са купили процесния апартамент от Т. Т. К. , осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Т”. След това същият едноличен търговец с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №182 от 27.10.1997 год. повторно е продал апартамента на Р. С. Н. и К. Г. Н.. Впоследствие те са го продали на Г. С. Т. с нотариален акт №18 от 23.09.1999 г. Последният е направил подобрения в имота на стойност 1 575.90 лв. При тази фактическа обстановка въззивният съд е направил правилен извод, че искът с правно основание чл.108 ЗС е основателен. След анализ на всички събрани по делото доказателства е прието, че договорът за покупко-продажба на право на строеж, оформен с нотариален акт №156 от 16.01.1996 г., с който ищците С. С. С. и К. Д. С. са придобили процесния апратамент, не е нищожен поради невъзможен предмет. Това е така, защото към момента на сключване на договора сградата не е била завършена в груб строеж и съответно правото на строеж още не е било трансформирано в право на собственост. Обоснован е и изводът, че само по себе си наличието на поправки и заличавания в нотариалния акт не означава, че нотариалното удостоверяване е нищожно, защото липсата на такива корекции не е изискване за валидност съобразно разпоредбата на 472 ГПК /отм./ Неизвършването на поправките по реда на чл.475, ал.3 ГПК/отм./ се отразява на валидността на самите поправки, но не и на самото нотариално удостоверяване. По делото няма спор, че страните по договора са се явили пред нотариуса за прехвърляне на правото на строеж, а поправените технически грешки се отнасят до техните имена. След като договорът, с който ищците са придобили право на строеж върху процесния апартамент е бил вписан, то това обстоятелството се счита известно на последващите приобретатели на имота Р. С. Н. и К. Г. Н. и изключва тяхната добросъвестност, т.е незнанието, че праводателят им не е бил собственик. Те са могли да се осведомят за това дали техния праводател има права върху имота от книгата по вписвания. Ето защо е правилен и изводът, че възражението на касатора за придобиване по давност с добросъвестно владение в продължение на пет години е неоснователно. Това е така, защото присъединяването на разнородно владение, както е в случая, може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Съобразно изложеното правилно е прието, че предявеният ревандикационен иск е основателен.
Необоснован е обаче изводът на въззивния съд, че ответниците по обратния иск за присъждане стойността на направените подобрения в апартамента е неоснователен, тъй като те не са собственици на имота. Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.1, изр.2 ЗЗД при евикция продавачът дължи връщане не само платената цена, но и необходимите и полезни разноски за вещта. Претендираните суми като стойност на подобрения, с които се увеличава стойността на апартамента се дължат на общо основание от неизправния продавач. Ето защо ответниците по обратния иск дължат и претендираната сума от 1 575.90 лв., представляващи стойността на извършени подобрения от Г. С. Т. в процесния апартамент.
Изложеното налага касиране на въззивното решение в частта относно предявения обратен иск от Г. С. Т. срещу Р. С. Н. и К. Г. Н. за сумата 1 575.90 лв., представляващи стойността на извършени подобрения и уважаване на иска като основателен и доказан.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 676.08 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2179 от 28.12.2007 г. по гр. дело №1193/2007 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №14 от 08.02.2007 г. по гр.дело №3972/2003 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от Г. С. Т., град Пловдив, срещу Р. С. Н. и К. Г. Н., двамата от град П., обратен иск за заплащане на сумата 1 575.90 лв., представляващи стойността на извършени подобрения в апартамент №9 на петия мансарден етаж със застроена площ от 59.90 кв.м. състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи:ап. №8 и стълбище, фасада, калкан и фасада ведно с принадлежащите идеални части от сградата, находяща се в град П., район Ю. , ул. „П” №8, в дворно място от 569 кв.м., представляващо парцел ****span>X, пл. №1580, от кв.565 по плана на град П. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. С. Н. и К. Г. Н., двамата от град П., да заплатят на Г. С. Т., град Пловдив, сумата 1 575.90 лв., представляващи стойността на извършени подобрения в апартамент №9 на петия мансарден етаж със застроена площ от 59.90 кв.м. състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи:ап. №8 и стълбище, фасада, калкан и фасада ведно с принадлежащите идеални части от сградата, находяща се в град П., район Ю. , ул. „П” №8, в дворно място от 569 кв.м., представляващо парцел ****span>X, пл. №1580, от кв.565 по плана на град П., заедно със законната лихва от 10.06.2003 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2179 от 28.12.2007 год. по гр. дело №1193/2007 г. на Пловдивския окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. С. Н. и К. Г. Н., двамата от град П., да заплатят на Г. С. Т., град Пловдив, 676.08 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.