Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
София 01.03..2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЖОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1902/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.“а“ ГПК/отм./ вр. §2, ал. З ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Б., град С., И. Д. И., град Г., Я. С. Б., град Г., и И. С. И., град С., подадена от пълномощника им адвокат С, срещу въззивно решение №9 от 06.02.2008 г. по гр. д. № 257/2007 г. на Габровския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.“в“ ГПК/отм./ Според касаторите въззивният съд не е съобразил конститутивното действие на решението по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесиите земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, поради което неправилно е приел, че спорните имоти не са индивидуализирани. Това индивидуализиране може да се извърши и в хода на исковото производство по предявения ревандикационен иск при условие, че ОСЗ бездейства и отказва да определи статута на имота като бъдат описани местонахождение, категория, граници и площ.
Ответникът по касационната жалба С. Н. К., с. С., община С., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С решение №72 от 28.03.2006 г. по гр. д. № 378/2005 г. на Габровския окръжен съд е отменено решение №405 от 02.11.2005 г. на Севлиевския районен съд по гр. д. №732/2004 год. и е отхвърлен предявеният от касаторите срещу С. Н. К. установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С решение №684/10.07.2007 г. по гр.дело №675/2006 г. на ВКС на РБ е обезсилено решение №72 от 28.03.2006 г. по гр. д. № 378/2005 г. на Габровския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.казано е на въззивния съд по реда на чл. ЮО ГПК/отм./ да даде указания на ищците, които имат интерес от водене на иск за собственост към настоящия момент, за отстраняване нередовността на исковата молба като уточнят такъв петитум, който съответства на обстоятелствената част на исковата молба.
С решение №9 от 06.02.2008 г. по гр. д. № 257/2007 г. на Габровския окръжен съд е отменено решение №405 от 02.11.2005 г. на Севлиевския районен съд по гр. д. №732/2004 г. и е отхвърлен предявеният от касаторите срещу С. Н. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на земеделски земи, находящи се в строителните граници на с. П., община С.. Въззивният съд е приел, че след направеното уточнение на петитума на исковата молба е сезиран с ревандикационен иск за замеделски земи, възстановени с решения на ПК – С. , находящи се в строителните граници на с. П., община С.. В решенията имотите не са индивидуализирани с граници, поради което с тях само е признато право на възстановяване собствеността като не е завършила административната процедура по чл.18ж ППЗСПЗЗ. По тази причина не може да се установи дали претендираните земи са тези, които се владеят от ответника.
Правилен е изводът на въззивния съд, че не е приключило производството по възстановяване собствеността върху земеделските земи, които се намират в граници на урбанизирана територия, поради което искът е неоснователен като
преждевременно предявен. Същевременно община С. е отказала на ищците да издаде скици на имотите поради наличието на съдебен спор за собствеността върху тях между страните по делото. Оттук следва, че такива скици могат да бъдат издадени и съответно да бъде довършена процедурата за възстановяване собствеността върху земеделските земи едва след успешното провеждане на искове по чл.53,ал.2 ЗКИР.
Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 50 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №9 от 06.02.2008 г. по гр. д. № 257/2007 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Г. Б., град С., И. Д. И., град Г., Я. С. Б., град Г., и И. С. И., град С., да заплатят на С. Н. К., с. С., община С., 50 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.