О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София,02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1109/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Р. Н. Р. като наследник на М. И. Ч. е подала молба вх. № 1* от 08.01.2009г. с искане да се отменят влезлите в сила решения на Върховния касационен съд № 859 от 26.05.1997г. по гр.д. № 3966/2005г. , на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 15.11.2004г. по гр.д. № 3539/1993г. и на Софийския районен съд, 52 състав № 78 от 06.09.1993г. по гр.д. № 969/1993г.
Ответникът С. а. к. изразява становище, че молителката не е доказала спазването на тримесечния срок по чл.305 т.1 ГПК , освен това представеното ново писмено доказателство не е от значение за решаването за делото.
С влезлите в сила решения е отхвърлен иска на М. И. Ч. , починала на 24.02.2008г. и наследена от дъщеря си Р. Н. Р. против С. на Софийската а. к. по чл.108 ЗС за предаване владението на кантора № 115 в Търговския дом на ул. „А” № 33 като е прието, че не са налице предпоставките на чл.10 ЗВСОНИ, препращащ към ЗВСВМРСА, тъй като кантората не се включва в обектите, за които е предвидено възстановяване на собствеността по този ред.
Молителката твърди, че е открила ново доказателство – писмо изх. № V* от 05.10.2008г. на МРРБ, с което е дадено становище, че понятието „кантора” е по-близо до обект „офис” по смисъла на отменената Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ. В молбата са изложени доводи във връзка с тълкуването на чл. 10 ЗВСОНИ в смисъл, че адвокатските кантори следва да се включат в обхвата на тази реституционна норма.
Към молбата за отмяна е приложено писмо на МРРБ от № V* от 05.11.2008г. до молителката, както и преписи от влезлите в сила решения и отбелязване , че делото е архивирано и унищожено.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато се открият нови доказателства, с които страната не е могла да се снабди по обектини причини, въпреки проявените от нея необходими усилия да ги издири и представи по делото, за да бъдат съобразени при решаването му.
Съдът по отмяната в този случай проверява дали доказателствата не са били представени по делото, установяват ли фактически твърдения на страната, възможно ли е било тя да се снабди с тях при проявена добра грижа за водене на процеса, както и дали са от значение за делото. Данни за тези обстоятелства се съдържат не само в решението, но и в протоколите от съдебните заседания, писмените становища на страните и доказателствата по делото. При унищожаване на делото поради изтичане на срока за съхранението му, липсва процесуална възможност то да бъде възстановено, а това води до обективна невъзможност да се прецени основателността на молбата за отмяна. Ето защо следва да се приеме, че пределният срок, в който може да се иска отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК е изтичане на срока за съхранение на делото , в случай, че то е унищожено с оглед на което молбата за отмяна е недопустима. Тя е недопустима и поради това, че документът, който се представя не свидетелства за факти, които страната е твърдяла. В него е изразено правно становище на Министерство на благоустройството и регионалното развитие , че липсват норми, които да разграничават обектите „ателие” и „кантора” , но по своята характеристика и предназначение кантората е по-близо до понятието „офис”, свързан с достъп до външни лица в сградата, от което следва, че представлява новосъздаден, а не новооткрит документ по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК и поради това отмяна въз основа на него е недопустима.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. Н. Р. като наследник на М. И. Ч. вх. № 1* от 08.01.2009г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд № 859 от 26.05.1997г. по гр.д. № 3966/2005г. , на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 15.11.2004г. по гр.д. № 3539/1993г. и на Софийския районен съд, 52 състав № 78 от 06.09.1993г. по гр.д. № 969/1993г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1109/2009г. по описа на ВКС, І г.о.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: