Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
София 04.03.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 453/2008 г.
Производството е образувано по молба на А. Г. П. и К. Г. П., двамата от град С., подадена от пълномощника им адвокат Е, с искане за тълкуване на решение №669 от 25.09.2009 г. по гр. дело № 453/2008 год. на Върховния касационен съд на РБ, ІV г.о., тъй като в мотивите е посочено изрично „… ВКС, състав на ІV г.о., споделя становището на въззивния съд, че предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен и правилно е отхвърлен” и същевременно е оставено в сила въззивното решение на Софийския окръжен съд. С последното пък е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен ревандикационният иск. Това води до пълна неяснота какво е съдържанието на решението на ВКС. Ако се приеме, че решението не е неясно, то се моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка.
Ответниците Д. Г. И., Г. А. И., П. В. И. и Д. А. Г., всички от с. И., Софийска област, оспорват молбата.
Молбата е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на молителите и данните по делото, намира следното:
Действително с решение №669 от 25.09.2009 г. по гр. дело № 453/2008 год. на Върховния касационен съд на РБ, ІV г.о. е оставено в сила решение от 02.11.2007 г. по гр. д. №1113/2006 г. на Софийския окръжен съд. С въззивното решение е оставено в сила решение №309 от 20.12.2003 г. по гр. д. №61/2002 г. на Свогенския районен съд, с което е уважен предявеният от Д. Г. И., Г. А. И., П. В. И. и Д. А. Г. срещу А. Г. П. и К. Г. П., иск с правно основание чл.108 ЗС за УПИ в с. И., Софийска област с площ от 943 кв.м., съставляващ парцел **** ІІ-608 в кв.49 по ПУП на населеното място. Решението на ВКС обаче не е неясно. В него е изразена изрична воля, че правилно въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен като основателен предявеният ревандикационен иск. По тази причина не са налице поддържаните в молбата на А. Г. П. и К. Г. П. основания за тълкуване на решението. Затова записването, че ВКС споделя становището на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС представлява не неяснота на изразената воля, а несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване.
Ето защо молбата за тълкуване на решението трябва да се отхвърли, а молбата за поправка на очевидна фактическа грешка да се уважи като основателна.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Г. П. и К. Г. П., двамата от град С., за тълкуване на решение №669 от 25.09.2009 г. по гр. дело № 453/2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІV г.о.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №669 от 25.09.2009 г. по гр. дело № 453/2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІV г.о. като вместо „ При тези данни, Върховният касационен съд, ІV-то г.о., споделя становището на въззивния съд, че предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен и правилно е отхвърлен” се чете „При тези данни, Върховният касационен съд, ІV-то г.о., споделя становището на въззивния съд, че предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен и правилно е уважен”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.