О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр.София, 08.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четвърти март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 124/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е частна жалба на М. М. Ч. срещу определение на Плевенски окръжен съд № 59 от 20.01.2010 г. по гр.д. № 218/ 2008 г. С обжалваното определение въззивният съд, след като е държал определение за възобновяване, е прекратил производството по делото по отношение на ответницата И, поради това, че същата се е отказала от наследството на баща си Н, на мястото на когото е конституирана като страна в процеса.
В частната жалба се твърди от жалбоподателя, че след като И. Д. веднъж е била конституирана като страна по делото, то не е било допустимо по съображения за материалноправна легитимация производството спрямо нея да се прекратява. Въпросът дали има отказ от наследството бил по същество и следвало да се реши с крайния акт на съда. Поради това счита, че не е имало основания за прекратяване на производството спрямо този ответник и моли определението, с което това прекратяване е постановено, да бъде отменено.
Ответните страни – И. Н. Д. – Д. , С. С. Д. и С. Н. Д. – не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество същата се явява и основателна.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. М. Ч. против Н. Б. Д. с искане за обявяване по съдебен ред за окончателен на сключен между двамата предварителен договор за продажба на недвижим имот. Производството пред първата инстанция (Плевенски районен съд по гр.д. № 2281/ 2006 г.) е приключило с решение от 10.08.2007 г. Ответникът Н. Д. е обжалвал това решение и е отнесъл спора до въззивна инстанция, образувано е гр.д. № 218/ 2008 г. на Плевенски окръжен съд. В хода на въззивното производство въззивникът Н. Д. е починал, наследниците му по закон са И. Н. Д. – Д. , С. С. Д. и С. Н. Д.. С молба от 30.04.2009 г. и тримата посочени наследници са заявили изрично, че желаят да бъдат конституирани на мястото на починалия Н. Д. като въззивници – ответници по делото и са потвърдили извършените от тяхно име без представителна власт действия по делото. След като в о.с.з. от 11.06.2009 г. съдът е дал ход на спора по същество, впоследствие сам е отменил определението си и е спрял производството по делото. Определението за спиране е отменено от ВКС по ч.гр.д. № 659/ 2009 г. и делото е върнато на окръжния съд за продължаване на действията по него. Получавайки делото, въззивният съд е държал определение за възобновяване на производството и е постановил атакуваното прекратително определение.
Определението е незаконосъобразно. На първо място следва да се отбележи, че производството по делото не се счита да е било спирано. Вярно е, че окръжният съд е постановил определение в този смисъл, но то не е влязло в сила, тъй като е отменено от касационния съд като неправилно. Следователно производството по делото не е било спирано – съответно въззивният съд не е имал право да държи определение за възобновяване на производството. Възобновява се дело, което е било спряно, а спиране в случая няма, тъй като така е решил ВКС. Въззивният съд не може да пререшава този въпрос, защото делото му е върнато със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия по него. При наличие на такива указания съдът няма право на преценка да възобновява ли производството – то се счита, че не е спирано и единственото, което въззивният съд е властен да направи, е да продължи производството от последното извършено преди спирането действие – т.е. от стадия на устните състезания.
На следващо място въззивният съд не е имал основание да прекратява производството по делото по съображения, че някоя от новоконституираните страни се е отказала от наследството, останало от ответника. Това е така, защото въпросът е свързан не с процесуалната легитимация, а с материалноправната такава. Дали конституираните ответници в процеса се явяват надлежна страна, се определя от твърденията на ищеца за наличие на правен спор между тях. В случая ищецът твърди, че И. Н. Д. е наследник по закон на Н. Д. и като такава отговаря за поетото от него задължение да прехвърли собствеността върху имота, който е обект на предварителния договор. Наличието на тези конкретни твърдения обуславя допустимост на иска, тъй като както правният интерес, така и процесуалната легитимация, се определят от твърдяното, а не от доказаното. Дали наистина И. Н. Д. отговаря за задълженията, останали в наследството на Н. Д. , е въпрос по същество и на този въпрос съдът дължи отговор в решението по спора. Т.е. ако И. Д. не е поела задълженията, останали в наследството от Н. Д. , искът срещу нея трябва да бъде отхвърлен. Не може обаче производството да се прекратява по съображения по същество.
Освен това при решаването на въпроса за легитимацията на И. Д. въззивният съд следва да има предвид, че веднъж прието наследството (независимо от начина, по който приемането е станало – изрично или мълчаливо), то последвалият отказ от същото наследство не може да породи правно действие. Изводът е валиден дори ако след мълчаливо приемане последва изричен отказ. В този смисъл въззивният съд трябва да прецени дали изявлението на И. Н. Д. – Д. , обективирано в молбата от 30.04.2009 г. представлява действие по чл.49 ал.2 от ЗН (т.е. действие по мълчаливо приемане на наследството, останало от Н. Б. Д. ). Ако е така, то няма никакво значение дали впоследствие И. Н. Д. – Д. се е отказала от наследството на Н. Д. , па бил и отказът изрично вписан в книгата по чл.52 от ЗН при районния съд. Отказът не може да произведе действие, при положение, че наследството вече е било прието преди волеизявата за отказ.
Следователно определението, с което е прекратено производството по отношение на И. Н. Д. – Д. , е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Плевенски окръжен съд № 59 от 20.01.2010 г. по гр.д. № 218/ 2008 г. в частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на ответницата И.
Връща на Плевенски окръжен съд гр.д. № 218/ 2008 г. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: