О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр.София, 10.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четвърти март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
като разгледа докладваното от Б. Илиев гр.д. № 321/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Л. В. Б. и В. Н. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1515/ 27.11.2009 г. по гр.д. № 1158/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д. № 1812/ 2008 г., с което е отхвърлен предявения от касаторите против Б. И. Лефтерова иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 21.03.2007 г. предварителен договор, с който Л. В. Б. и В. Н. Б. се задължават да продадат на Б. И. Лефтерова 3,50 кв.м. идеални част то дворно място за сумата 164 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е постановил решението си давайки неправилен отговор на значими материално и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Повдигнати са от касаторите въпросите: допустимо ли е сключване на предварителен договор по чл.15 ал.3 от ЗУТ, при който купувач е само един от съсобствениците на дворното място с придаваема площ; дали тази уговорка дерогира съгласието на собствениците на двата имота за одобряване на ПУП за промяна на границата между тях; ако предварителният договор е достатъчно индивидуализиран, основание ли е за отхвърляне на иска за обявяването му за окончателен несъответствието между съдържанието му и петитума на исковата молба. Според касаторите отговорите на така поставените въпроси са от съществено значение по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Б. И. Лефтерова не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав, преди да пристъпи към разглеждане на искането за допускане на касационно обжалване, при проверката на допустимостта на жалбата, намери следното.
Предпоставка за допускане на касационното обжалване по действащия ГПК е в основата на решението на въззивния съд да стои отговор на процесуален или материален въпрос, който да е в противоречие със задължителна практика на ВКС, по който да има противоречива съдебна практика или който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не всички въззивни решения обаче могат да бъдат проверявани за това, дали дадените отговори на материални или процесуални въпроси попадат в някоя от хипотезите по чл.280 от ГПК. За да се постави пред съда необходимостта от такава преценка, законодателят е въвел ограничение според материалния интерес на решението, чието касиране се иска. Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК, независимо от това, на какви въпроси е даден отговор с въззивното решение, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения, които са постановени по правни спорове с обжалваем интерес под 1 000 лв.
При конститутивни искове, свързани с вещни права върху недвижими имоти, няма друг критерий за определяне на материалният интерес, освен този, по чл.68 от ГПК – паричната оценка на предмета на делото. Съгласно чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 от ГПК по иск за обявяване за окончателен на предварителен договор, който касае недвижими имоти, размерът на цената на иска се определя според данъчната оценка на имота. В конкретния случай данъчната оценка на имота (целият с площ 241 кв.м.), от който според предварителния договор се придават 3,50 кв.м., е 6 247 лв. Следователно размерът на цената на иска, с който се претендира обявяване на окончателен на предварителния договор за продажба на 3,5 кв.м. от урегулирания имот, е 90,72 лв (3,5 / 241 * 6 247 = 90,72 с приближение). Въззивното решение, постановено по спор с материален интерес от 90,72 лв, не подлежи на касационно обжалване въобще, независимо от това, дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
С оглед тези мотиви касационната жалба се явява недопустима, следователно не е допустимо и разглеждането на поставените от касаторите въпроси по допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л. В. Б. и В. Н. Б. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1515/ 27.11.2009 г. по гр.д. № 1158/ 2009 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 321/ 2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: