О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София,15.03. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 706/2009 година по описа на І г.о.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Н. П. М. , Г. П. И., Ж. В. А. и П. В. Г. са обжалвали в срок определението на Варненския окръжен съд № 2* от 14.07.2009г. по ч. гр.д. № 915/2009г.
С това определение Варненският окръжен съд е оставил в сила определението на Варненския районен съд от 09.04.2009г. по гр.д. № 7796/2007г., с което е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е приел, че за ищците не е налице правен интерес от провеждане на отрицателния установителен иск, тъй като не са доказали наведените твърдения за евентуално възникване на придобивно основание по реституция на основание ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.274 ал.4 ГПК касационното обжалване е допустимо при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване по настоящото дело касаторите посочват, че е налице противоречиво разрешаван въпрос от съдилищата относно допустимостта на иска за собственост като се позовават на решение на ВКС 2002 от 17.12.2002г. по гр.д. № 2584/2001г. на ВКС, ІV г.о. и определение на Варненския окръжен съд № 909 от 27.03.2002г. по ч.гр.д. № 302/2008г. Поддържа се също така, че въпросът за допустимостта на процеса е от значение за точното прилагане на закона , без обаче да е формулиран конкретен въпрос, от значение за решаването на спора, свързан с установените фактически обстоятелства, даващи основание да се прецени наличието на правен интерес от отричане правото на собственост на ответника.
С ТР 1/2009г. на ВКС, ОС на ГК и ТК се прие, че основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В случая на това изискване отговаря само представеното решение на ВКС, тъй като определението по ч.гр.д. № 302/2008г. е постановено по настоящото дело, с което е разгледана предходна частна жалба от въззивния съд и са дадени указания за събиране на доказателства с оглед твърдението на ищците за висяща процедура по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ..
С решението по гр.д. № 2* от 17.12.2002г. на ВКС, І. г.о. е прието, че е налице правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск , въпреки постановен отказ на ОСЗ за възстановяване на земеделски земи, защото евентуалното уважаване на иска за собственост ще обуслови изменение на решението по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ и ще се постигне възстановяване на собствеността на ищците.
По настоящото дело ищците не са въвели твърдения за спор за материално право по повод подлежащи на възстановяване земеделски земи. Те са посочили в исковата молба, че е постановен отказ на П. комисия през 1991г. , мотивиран с отсъствие на предпоставките на чл.10 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността поради застрояването на имота с почивна база, а твърденията им за висящо производство по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ е останало недоказано. При тези данни няма основание да се приеме, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като липсва произнасяне по идентични случаи в обжалваното решение и представеното в подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като е налице константна практика по въпроса, че отрицателния установителен иск за собственост е допустим само когато ищецът цели защита на свое вещно право, а в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се обосновава необходимост от промяната й с оглед точно прилагане на закона.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд № 2* от 14.07.2009г. по ч. гр.д. № 915/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: