О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр.София, 15.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на единадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 139/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на З. И. В. и Б. Д. В. срещу разпореждане на К. окръжен съд от 01.02.2010 г. по гр.д. № 205/ 2008 г. С обжалваният акт въззивният съд е върнал на З. и Б. В. частната им жалба срещу разпореждане от 17.12.2009 г. по същото дело. Въпросното разпореждане от 17.12.2009 г. постановява връщане на касационната жалба на същите лица против решение от 25.09.2009 г., отхвърлящо молбата им за поправка на явна фактическа грешка.
В частната жалба се твърди, че не е имало основание от жалбоподателите да се изисква внасяне на държавна такса, тъй като те били освободени от задължение да внасят такава от председателя на К. окръжен съд. А след като не са имали задължение да внасят такса, то фактът на невнасянето не можел да бъде основание за връщане на жалбата. Поради това молят определението, с което това връщане е постановено, да бъде отменено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба срещу акта от 01.02.2010 г. за допустима, а разгледана по същество същата се явява и основателна.
На 16.10.2009 г. З. и Б. В. са депозирали жалба срещу решението по молбата за поправка на фактическа грешка, в която са поискали да бъдат освободени от държавна такса. На 19.10.2009 г. съдия от съда е разпоредил да се уведомят В. , че председателят на К. окръжен съд ги е освободил от задължението да внасят такси. Касае се за официално удостоверяване, което доказва, че искането за освобождаване от такси е било уважено. На 22.10.2009 г. З. и Б. В. са получили съобщение с тези указания. Следователно от тях не е следвало да се изисква внасяне на държавни такси за производството. Ако разпореждането за освобождаване от държавна такса е било отменено, то жалбоподателите е следвало да бъдат уведомени за това и да им се осигури възможност за обжалване. Такива данни няма, следователно разпореждането, с което от З. и Б. В. е изискано внасянето на държавни такси, е неправилно. А след като съдът не е бил властен да иска внасяне на такси, то незаконосъобразно е и определението, с което жалбата е върната поради невнасяне на тези (недължими такси). Жалбата срещу това определение е основателна и същото следва да се отмени.
При това положение се възстановява висящността по частната жалба на З. И. В. и Б. Д. В. срещу разпореждане на К. окръжен съд от 17.12.2009 г. по гр.д. № 205/ 2008 г. С този акт въззивният съд е върнал на З. и Б. В. касационната им жалба против решение от 25.09.2009 г., отхвърлящо молбата им за поправка на явна фактическа грешка на решението на К. окръжен съд по съществото на спора. Няма пречка тази жалба да се разгледа в настоящето производство, след като съдът вече е отменил разпореждането от 01.02.2010 г. за връщането й.
Частните жалбоподатели поддържат, че разпореждането от 17.12.2009 г. е незаконосъобразно, тъй като съдържало невярната констатация, че не са обжалвал решението от 15.05.2008 г. Срещу това решение била подадена не само касационна жалба, но и молба за отмяна, тъй като е постановено при наличие на основания за отвод на постановилият го състав. Молят разпореждането от 17.12.2009 г за връщане на касационната им жалба да бъде отменено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба срещу разпореждането от 17.12.2009 г. за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна.
За да постанови връщане на касационната жалба съдът е приел, че решението от 25.09.2009 г. не подлежи на касационно обжалване. Аргумент за това е намерен в нормата на чл.192 ал.3 от ГПК (отм.), според която решението по молба за поправка на фактическа грешка подлежи на обжалване по същия ред, по който може да се обжалва подлежащото на поправка решение. Изводът е правилен. Решението от 15.05.2008 г., чиято поправка по чл.192 ал.2 от ГПК (отм.) жалбоподателите са претендирали, не е подлежало на обжалване по аргумент за противното от чл.218а ал.1 б.”А” от ГПК (отм.). То е въззивно решение на окръжен съд по иск за парични вземания с цена под 5 000 лв, т.е. решението е окончателно. На основание чл.192 ал.3 от ГПК (отм.) окончателно е и решението, с което окръжният съд се е произнесъл по молба за поправка на фактическа грешка, допусната в некасируемото въззивно решение.
Следователно разпореждането от 01.02.2010 г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, обаче разпореждането от 17.12.2009 г. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Делото следва да се върне на долустоящите съдилища за администриране на постъпилата молба за отмяна против решението от 15.05.2008 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане на К. окръжен съд от 01.02.2010 г. по гр.д. № 205/ 2008 г., с което е върната частната жалба на З. И. В. и Б. Д. В. срещу разпореждане от 17.12.2009 г. по същото дело.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на К. окръжен съд от 17.12.2009 г. по гр.д. № 205/ 2008 г., с което е постановено връщане на касационната жалба на З. И. В. и Б. Д. В. срещу решение на К. окръжен съд от 25.09.2009 г. по гр.д. № 205/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: