Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
София 22.03.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2127/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. с. а. „В”, град С., срещу въззивно решение от 03.12.2007 г. по гр. дело № 4077/2006 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че се дължи претендираното обезщетение за ползване, като не е съобразил обстоятелството, че със сключването на договора за наем на 01.12.1997 г. отношенията между страните са уредени и за миналия процесен период – 22.01.1996 г. – 01.12.1997 г. Не е съобразен и размерът на уговорения наем по договора при определяне обезщетението за ползване за минал период. За същия период въобще няма обогатяване на НСА, тъй като кафе-клубът, където са се ползвали процесните вещи, е работил на загуба поради ниския обем на оборота и приходите.
Ответникът по касационната жалба А. Д. Р., град С., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Софийският градски съд е оставил в сила решение от 10.07.2006 г. по гр. д. №10625/2004 г. на Софийския районен съд, с което Н. с. а. „В” е осъдена да заплати на А. Д. Р. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 6 690 лв. – обезщетение за ползване на движими вещи: кафе-машина, кафемелачка, сок-машина, миялна машина, фризер, кантар и светеща реклама за периода 22.01.1996 г. – 01.12.1997 г. Въззивният съд е приел, че за исковия период ответникът е ползвал без основание посочените по-горе движими вещи без основание, поради което дължи обезщетение в размер на пазарния наем.
Правилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД са ищецът да е собственик на процесните вещи и ответникът да ги е ползвал за исковия период без основание. В случая въззивният съд е направил обоснован извод, че ищецът се легитимира като собственик на описаните вещи. Сключеният договор за наем на същите вещи между страните по делото се отнася за последващ период – след 01.12.1997 г. и не урежда отношенията между страните за миналия процесен период 22.01.1996 г. – 01.12.1997 г. Правилно е прието, че размерът на обезщетението трябва да се определи съобразно пазарния наем, а не според уговореното между страните за друг период. Ответникът като ползвател на чужди вещи за исковия период се е обогатил неоснователно, независимо от това дали е имал печалба от тях, тъй като е лишил ищеца като собственик от възможността да извлича ползи от вещите.
При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.12.2007 г. по гр. дело № 4077/2006 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.