Р Е Ш Е Н И Е
№ 554
София, 22.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 418/2009 година
Производството е по §2 ал.3 от П. и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационни жалби на Р. В. Т. и М. В. П. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 7.V.2007 г. постановено по в.гр.д. № 1151/2003 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбите са подадени в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.
Ищците Р. В. Т. и М. В. П. са предявили установителен иск за собственост против М. С. И. , С. И. В. , В. И. В. и С. о. н. ид.част от празно дворно място по нот.акт от 127 кв.м. а по скица 158 кв.м. без планоснимачен номер при съседи от север парцели ІІІ-133 и VІІІ-132, изток – улица, запад – парцел **** юг- парцел **** находящо се в кв. 47 по плана на вилна зона С. Обективно съединени са и иск с правно основание чл. 97 ал.3 от ГПК(отм.) да се признае за установено между страните по делото, че удостоверение № СТ-94-М-311/15.ІV.1997 г. издадено от Община В. е документ с невярно съдържание, както и иск за обезсилване на нот.акт № 197 т. Х, нот.дело № 9808/1998 г. на Н. при СРС на основание чл. 136 от ЗТСУ(отм.). С решението на Софийския районен съд, ГК, І г.о., 28 състав от 18.V.2002 г. постановено по гр.д. № 4664/2000 г. и трите иска са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По въззивна жалба на ищците Т градски съд, ІІ-г състав на гражданска колегия с решението си от 7.V.2007 г.по гр.д. № 1151/2003 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е установено по делото, че с нот.акт № 79 том ХХІІ дело № 3779/1963 г. Иван В. И. , Д. С. М. и П. В. Ш. са закупили едно празно дворно място с площ от 2040 кв.м. в местн. Симеоново-север представляващо парцел **** в кв. 47 по плана на В. зона І част в съотношение между съсобствениците ? ид.част за И. В. И. и по ? ид.част за останалите. Съсобствениците на този парцел, след неговото разделяне по тяхно искане на два парцела са сключили съдебна спогодба на 18.І.1965 г. по гр.д. № 187/1965 г., по силата на която И. В. И. е получил в свой дял парцел **** в кв. 47 по плана на вилна зона “С” с площ от 977 кв.м., а Д. С. М. и П. В. Ш. са получили в свой дял парцел **** в кв. 47 по плана на същата вилна зона с площ от 936 кв.м. Достъпът до новообразувания парцел **** се осигурява със “задънена “ улица (тупик) по § 78 ал.4 от ППЗПИНМ, съществуваща в имота и понастоящем. С няколко последващи сделки – н.а. №136/1986 г., н.а. № 196/1987 г. и н.а. № 115/1996 г. парцел **** изцяло е придобит от ищците – ? ид.части за Р. Т. и ? ид.части за М. П. , който по нова регулация съставлява парцел **** в кв. 47, докато имота на наследниците и правоприемниците на И. В. И. представлява парцел **** в кв. 47.
Според заключението на техническата експертиза на Т. Л. Д. първият регулационен план на вилна зона С. север е одобрен със заповед № 1* от 19.ІХ.1961 г. и процесният имот по него е представлявал пл.1744, за който е отреден парцел **** в кв. 47. Със заповед № 417/13. ХІІ.1964 г. парцел **** в кв. 47 е разделен на два самостоятелни такива, като през общия имот е прокарана и улица тупик с ОК 184а-184б, което е станало на основание нотариално заверена декларация на съсобствениците на общия парцел.
По сега действащия регулационен план на в.з. Симеоново-север, одобрен със заповед РД-50-09-220/3.VІІ.1989 г. двата парцела по плана от 1961 г. с частичното изменение от 1964 г. са с номерация парцел **** и парцел ****, а спорното място е отразено като пътека на плана и представлява улицата – тупик по предходния план. Именно за това място ответниците В са се снабдили с нот.акт № 197/1998 г. като придаваемо се по регулация към техния имот. Според удостоверение № С* от 15.ІV.1997 г. това място представлява общинска собственост, но за него няма съставен акт за това.
С новия регулационен план от 1989 г. достъпът до парцел **** е от ул.60-та, а до парцел **** – новопроектирана, но все още не прокарана улица – тупик ОК360-ОК361, според допълнителната техническа експертиза на Т. Л. Д. от 28.ІІІ.2002 г. На място по време на огледа на вещото лице е установено, че спорното място осигуряващо достъп до парцела на ищците от ул. 6., е оградено с огради, а към ул. 6. има монтирана и метална врата.
Според допълнителната техническа експертиза от 13.ІV.2007 г., изслушана пред Софийския градски съд, извършена от инж. В се установява, че по последния регулационен план от 1989 г. е постъпило “искане по чл. 50 ППЗТСУ от ищците Т, заведено под № 33/2.ІХ.1987 г.”, с което се иска корегиране на плана относно улицата-тупик, по съображение, че нуждата от тупик отпада, тъй като се предвижда прокарване на улица и е направено искане за промяна в предвиждането за застрояване на парцела с две петна. От данните по образуваната в УАГ преписка по възраженията по регулационния план за местн. вилна зона “С” е видно, че С. за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура(СТСУСА) се е произнесъл относно възраженията за кв. 47 само относно второто строително петно в двата парцела VІІ и Х в положителен за молителите смисъл, а относно поставения въпрос за улицата – тупик няма произнасяне. След обявяване на новия регулационен план от 1989 г. липсват данни той да е обжалван от ищците по чл. 83 от ППЗТСУ(отм.). Поради това и присъединяването на улицата-тупик към парцела на ответниците през 1989 г. е влязло в сила, а издаването на нотариалния акт № 197/1998 г. по регулация в полза на ответниците е извършено при спазване изискванията на закона. Придаваемото се място е заплатено на общината от ответниците. Спорният по делото въпрос е дали е извършено надлежно това плащане, тъй като ищците поддържат, че се касае до изменение на уличнорегулационния план с премахване на процесния тупик и присъединяването му към имота на ответниците и че по инициатива на собствениците не може да се стигне до изменение на улична регулация.
Тезата на жалбоподателите не държи сметка, че прокарването на този тупик през 1964 г. обслужва единствено новообразувания имот на праводателите на жалбоподателите, а предвиденото през 1989 г. прокарване на новопроектирана улица от другата страна на същия парцел **** било възприето от самите жалбоподатели Т. и П. , които във възражението си по ППЗТСУ(отм) от 1987 г. са направили други искания във връзка със застрояването на имота им. Фактът, че т.нар.”жалба” в допълнителната техническа експертиза на Т. Д. пред районния съд срещу плана от 1989 г., е посочена с вх. № 33/2.ІХ.1987 г., т.е. тя очевидно предхожда одобряването на плана от 1989 г., така че явно не е жалба срещу него по смисъла на 83 от ППЗТСУ(отм.). Законосъобразно в съответствие с разпоредбата на §78 ал.4 от ППЗПИНМ(отм.) е прието, че тежестите за прокарване на задънени и еднопосочни улици се понасят изцяло само от лицата, чиито имоти се обслужват от тези улици. Към момента на уреждане сметките за придаваемото се по регулация място – 19.VІ.1997 г. процесното придаваемо се място е било общинска собственост по силата на §7 т.4 от П. и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация(ЗМСМА), поради което извършеното плащане по сметката на С. о. на посочената дата, отразено нот.акт № 197 том Х дело № 9808/1998 г. е надлежно.
При така изяснените факти и права на страните, законосъобразен е изводът, че ищците не са собственици на ? ид.част от процесното придаваемо се място, правата върху което са признати на ответниците с нот.акт № 197/1998 г. Поради това правилно е отхвърлен установителния иск за собственост на ищците с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК(отм.)
Законосъобразно е отхвърлен и иска с правно основание чл. 97 ал.3 от ГПК(отм.) за признаване, че удостоверение изх. № С* от 15.ІV.1997 г. на С. о. , Район “В” е с невярно съдържание. С оглед на изложеното по-горе процесната част, представляваща улица-тупик по изменението на плана от 1964 г., е станала общинска собственост на основание §7 ал.4 от П. и заключителни разпоредби на ЗМСМА, от което следва, че удостоверението вярно отразява правата върху имота.
Липсва основание и за обезсилване на нотариалния акт за придобито по регулация място на основание чл. 136 от ЗТСУ(отм.), което следва от изложените по-горе изводи относно отсъствието на претендираното от ищците тяхно право на собственост върху спорното място.
При разглеждането на спора и постановяване на съдебния акт въззивният съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК(отм.), поради което касационните жалби на двамата жалбоподатели-ищци по делото са неоснователни. С оглед разпоредбата на чл. 218ж ал.1 от ГПК(отм.) обжалваното решение следва да се остави в сила. На ответника по жалбата В. И. В. следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв по договора за правна защита и съдействие от 4. ХІІ.2008 г. приложен към гр.д. № 5873/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 7.V.2007 г. постановено по в.гр.д. № 1151/2003 г. на Софийския градски съд, ІІ г.о. на ГК.
ОСЪЖДА Р. В. Т. и М. В. П. да заплатят на В. И. В. със съдебен адрес гр. С., ул. К. № 3 адв. К направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: