Решение №207 от по гр. дело №42/42 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                              
 
 
№  207
 
гр.София,  11.03.2009г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
 
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и девета година в състав:
 
 
                                                                          
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 42 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.07.2008г. по гр.д. № 937/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД
Жалбоподателят Ж. С. В. поддържа, че решението съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ,ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като констатира, че към жалбата липсва изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното:
Касационното обжалване следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 19.02.2008г. по гр.д. № 8839/2007г. Варненски РС, е осъдил Ж. С. да предаде на „ВИК” ООД гр. В., държането на 1/2идеална част от апартамент в гВарна, на основание 233, ал.1 ЗЗД. Съдът е изложил съображения, за това че с решение по гр.д. №851/1998г. Варненски РС е предоставил процесния апартамент, представляващ към онзи момент семейно жилище, след прекратяването на брака на жалбоподателката със С. С. за ползуване на нея и непълнолетното й към онзи момент дете, което жилище по-рано като ведомствено и е било предоставено за ползуване под наем на нея и бившия й съпруг. При тези данни съдът е приел,че между дружеството и жалбоподателката е съществувал безсрочен наемен договор, който е прекратен с предявяване на исковата молба, поради което е осъдил жалбоподателката да върне държането на ? идеална част от апартамента на основание чл.238 ЗЗД.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба на 26.08.2008г. процесуалният представител на жалбоподателката е приложил и становище по допустимостта на касационното обжалване. В същото поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, касаещ характера на договора за наем и е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд. Представя решение по гр.д. №240/2003г.,1225/2000г. и 29/1976г. на ВКС. В същите е застъпено разбирането, че се дължи връщане на веща на наемодателя само след като се установи, че същата е предоставена именно от него на наемателя.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно характера на договора, сключен между служител и ведомство за ползуване на имот под наем, след като ползуването продължи от бивш съпруг по силата на решение за предоставяне ползуването от бракоразводен съд. Този въпрос обаче не е решен в съответствие с трайната практика на ВКС. В същата се приема, че в случая ще важат общите правила за наемните договори съгласно чл. 239 ЗЗД и това означава, че и след изтичане на наемния срок или прекратяване на наемното отношение, ако използуването на наетата вещ продължава със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът следва да се счита за продължен (чл. 236, ал. 1 ЗЗД) и при прекратяване на наемния договор съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, но именно на наемодателя. В случая съдът в противоречие с трайната практика е приел, че се дължи връщане на веща без да е дал отговор на въпроса дали между страните по делото е възникнало наемно правоотношение и по отношение на каква вещ. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и делото следва да се насрочи за разглеждане по същество в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Предвид изложените съображения, съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.07.2008г. по гр.д. № 937/2008г. на Варненски окръжен съд по жалба на Ж. С. В..
 
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top