Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
София 01.04.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3533/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С., град С., подадена от пълномощника и адвокат Х, срещу въззивно решение от 15.06.2007 г. по гр. д. № 3080/2003 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.“в“ ГПК/отм./ Според жалбоподателката въззивният съд не е съобразил конститутивното действие на решението по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, поради което неправилно е приел, че спорните имоти не са индивидуализирани. Това индивидуализиране е извършено и със скица-копие от неодобрен кадастрален план на местността „вилна зона В. Л. ”, изготвена от СОФГЕО. Ако се приеме, че не е приключила процедурата за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, то предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, а не неоснователен.
Ответникът по касационната жалба П. Г. С., град С., оспорва жалбата.
Ответниците по касационната жалба М. П. К., Е. П. К. , Й. С. С., В. С. А. и Е. П. Д., всички от град С., не са заявили становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Софийският градски съд е оставил в сила решение от 04.05.2000 г. по гр. д. №7000/1998 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск от М. С. С., Й. С. С. и Е. С. Т. , чийто наследници са М. П. К. и Е. П. К. , срещу П. Г. С., В. С. А. и Е. П. Д., с правно основание чл.108 ЗС за признаване право на собственост и предаване владението на недвижим имот с площ 2 720 кв.м. при съседи: път, И. К. , А. Б. , П. Д. , Я. Д. , С. П. , А. В. К. , съставляващ имот пл. №168, к.л. Г-7-7-Г, заснет през 1992 г. Въззивният съд е приел, че не е завършила административната процедура по възстановяване на собствеността на ищците върху земеделски земи и не е допустимо процесният имот да се индивидуализира чрез скица на СОФГЕО, представена от ищците при заявяване на имота за възстановяване пред ПК или чрез свидетелски показания в производството по ревандикационния иск. При това положение не може да се установи дали имотът, възстановен с решение на ПК, е идентичен с процесния и искът е неоснователен.
Предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск са установяване по безспорен начин, че ищците са собственици на процесния имот и ответниците упражняват фактическа власт върху него без да има противопоставимо на ищците основание. В случая въззивният съд е направил обоснован извод, че тези предпоставки не са налице. Правилен е изводът, че не е приключило производството по възстановяване собствеността върху земеделските земи, поради което искът е неоснователен като преждевременно предявен. Решенията на ПК по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановиш стари реални граници, или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие /ТР №1/1997 г. на ОСГК на ВКС/. Това конститутивно действие се разпростира както по отношение обекта на собствеността, така и по отношение на субектите на собствеността. Решението на ПК е правопораждащ юридически факт за възстановяване собствеността върху земеделски земи. В случая правото на собственост върху процесните земеделски земи на ищците не е възстановено, тъй като решение №3126 от 04.12.1995 г. на ПК – с. Л. не е придружено със скица и с него само е признато правото на възстановяване без да са индивидуализирани имотите като не е завършена процедурата по идентифициране по чл.18д, ал.5, 6, 7, 8 и 9 ППЗСПЗЗ. Неоснователен е доводът на касатора, че ако не е завършила административната процедура по възстановяване на собствеността, то искът е недопустим, а не неоснователен. Въпросът за това дали е проведена тази процедура касае материалноправната легитимация на ищците и се отнася до съществото на спора, поради което правилно е прието, че искът е неоснователен като преждевременно предявен.
При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба П. Г. С. не трябва да се присъдят деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 15.06.2007 год. по гр. д. № 3080/2003 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.