Р Е Ш Е Н И Е
№ 366/09
София, 12.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ САРАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А. Саралиева гр.д. № 208 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на М. на з. и п. , чрез пълномощника му юрк. Ст. П. , срещу решение № 245 от 24.10.2007 г. по гр.д. № 275/2007 г. на Смолянския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ и се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата М. И. Ч., чрез пълномощника му адв. Д. Т. , с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна.
Ответниците Д. Р. Ч. и Р. О. А. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, постановено при повторно въззивно разглеждане на делото, Смолянският окръжен съд е отменил решението по гр.д. № 111/2003 г. на Девинския районен съд и е признал за установено по отношение на ответниците М на з. и п. , Д. Р. Ч. и Р. О. А., че ищецът М. И. Ч. към момента на образуване на ТКЗС в с. Б. г., е бил собственик на нива с площ от 3 дка в м.”М”, обособена по картата на землището на с. Б. с кад. № 1* възстановена на ДПФ-МЗГ в м.”Ч”, при посочени граници.
Въззивният съд е приел въз основа на свидетелските показания, че ищецът е бил собственик по наследство и давностно владение на процесната нива, владяна явно и неоспоримо от баща му И. Ч. до смъртта му през 1945 г., а след това от ищеца, който я е внесъл в ТКЗС след образуването му. Свидетелските показания кореспондират с писмените доказателства и заключението на вещото лице относно местоположението на имота. От заключението на вещото лице е установена идентичността на спорния имот със заявения и признат за възстановяване на ищеца имот с решение № 297/1994 г. на Девинския районен съд по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ. Съдът е приел за недоказано насрещното твърдение, че изселници в Т. /Ферадови/ са били собственици на процесния имот и по силата на А. спогодба от 1926 г. е станал държавна собственост, поради което е възстановен с решение от 15.08.2002 г. от ОбПК- Борино на ДПФ-МЗГАР, а след това с него са оземлени физическите лица- ответници по реда на чл.42 ППЗСПЗЗ и НОБМГ.
Жалбата е неоснователна. Изводът на въззивния съд, че ищецът е бил собственик на процесната нива към момента на масовизацията е в съответствие с доказателствата и е законосъобразен.становена е и идентичността с имот с кад. № 1* по картата на землището на с. Б.. Неоснователeн е доводът на касатора, че имотът е държавен по силата на А. спогодба, тъй като е образуван от имота на Ю. Ф. в м.”Ч” и имота на А. Ф. в същата местност, и двамата изселници в Т. Видно от описаните граници на тези имоти в Протокола на комисията за ТПС от 26.09.1955 г. за отчуждаване и причисляване към ДПФ на земи, бивша собственост на изселници в Т. , на който се позовава касаторът, имота на Ю. Ф. и този на А. Ф. не граничат един с друг. Въззивният съд правилно е уважил иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения не са налице заявените касационни основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245 от 24.10.2007 г. по гр.д. № 275/2007 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: