Р Е Ш Е Н И Е
№ 636
София, 12.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2481/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по две касационни жалби срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-в отделение по гр.д. № 2405/2005 г. от 29.VІ.2007 г. Първата от тях подадена от Г. С. К. и И. С. К. от гр. С., чрез повереника им адв. С от САК се отнася за частта, в която е отхвърлен иска за делба на трите гаража, както и относно спора по чл. 30 ал.1 от ЗН, като считат, че в тази част съдът е занижил техните квоти по допускане на делбата. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Втората жалба е подадена от К. С. К. от гр. С. чрез адв. В от САК и се отнася за спора по чл. 30 ал.1 от ЗН, както и относно квотите по допускане на делбата. Оплакванията в тази жалба са за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбите са подадени в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.
Стамо И. К. и С. К. К. от гр. С. са предявили иск за делба на две жилища в таванския етаж на сградата на ул. Б. № 17 в кв. Лозенец – София срещу К. , И. и Г. С. К. . На основание чл. 278 ал.2 от ГПК(отм.) са включени в делбената маса три гаража, построени в държавното дворно място, в което на С. К. е било отстъпено право на строеж за жилищната сграда, представляващо парцел **** в кв. 196 с площ от 930 кв.м. по искане на ответника И. С. К.. На основание чл. 123 от ГПК(отм.) е присъединено и гр.д. № 1832/1992 г. на І районен съд, 13 състав по иск на Г. С. К. срещу останалите съделители С. И. К. , К. С. К., И. С. К. и С. К. К. за делба на жилище в източната част от вътрешното стълбище с обща квадратура 150 кв.м. на първия и втори етаж в жилищната сграда на ул. Б. № 1* съдебно заседание на 16. Х.1997 г. СРС, 55 състав на ГК е дал ход по същество по гр.д. № 3383/1991 г., но в срока за произнасяне по допускане на делбата е постъпила молба от отв. Г. и И. К. с приложено у-ние за смърт и наследници на първоначалния ищец С. К. за отмяна на хода по същество, спиране на производството по делото на основание чл. 182 б.”б” от ГПК(отм.) и извършване на необходимите процесуални действия във връзка с оставени завещания. Впоследствие на 12.V.1998 г. И. К. и Г. К. са оспорили завещанието на баща си и всички направени от него дарения приживе, с което са сезирали съда с искането си по чл. 30 ал.1 от ЗН.
С решението на Софийския районен съд от 18.ІV.2005 г. по гр.д. № 3383/1991 г. са възстановени запазените части на И. К. и на Г. К. от наследството на техния баща С, като са намалени завещателните разпореждания на наследодателя в полза на К. К. с 1405/12137.5 части в полза на първия от тях и с 595/12137.5 в полза на втория, като са отхвърлени исканията им за намаление на даренията в полза на С. К. и на А. К. К. Допусната е съдебна делба на двата тавански апартамента – източен и западен в гр. С. кв. Лозенец ул. Б. № 17 при дялове 1942/3884 ид.части за С. К. , 891/3884 за К. К. , 541.7/3884 ид.части за И. К. и 509.3/3884 ид.части за Г. К. Отхвърлен е иска на И. К. за делба на три гаражни клетки, построени в дъното на парцел **** в кв. 196 по плана на София, м. Лозенец. На основание чл. 282 ал.2 от ГПК(отм.) на съделителите С. К. и К. К. е предоставено ползването на допуснатите до делба два тавански апартамента, считано от влизане в сила на решението по това искане до окончателното приключване на делбата, като те са осъдени да заплащат ежемесечно на И. К. по 188.29 лв обезщетение за лишаване от ползването на тези имоти, а на Г. К. – по 177.03 лв. от датата на влизане в сила на съдебния акт по чл. 282 ал.2 от ГПК(отм.)
По въззивни жалби на И. и Г. К. относно недопускане делба на гаражите и относно отхвърляне на претенцията за намаление на даренията, както и на искането по чл. 282 ал.2 от ГПК(отм.) и на К. К. относно възстановяване запазените части в полза на И. и Г. К. , относно квотите, при които е допусната делбата и осъждането му да заплаща обезщетението по чл. 282 ал.2 от ГПК(отм.) Софийският градски съд, ІV-в въззивен състав с решението си от 29.VІ.2007 г. по гр.д. № 2405/2005 г. е отменил отчасти първоинстанционния съдебен акт и вместо това е приел, че размерът, с който следва да се намалят завещателните разпореждания в полза на К. К. за допълване запазената част на И. К. е 1087.22/10977.5, а този за допълване запазената част на Г. К. – 337.22/10977.5. Променил е квотите, при които се допуска делба на двата тавански апартамента както следва: С. К. – 5488.75/10977.50, К. К. – 2566.32/10977.50, Г. К. – 1414.34/10977.50 и И. К. – 1508.09/10977.50 части. Оставил е в сила решението в останалите обжалвани части. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е изяснено по делото, че на С. И. К. е било отстъпено безвъзмездно право на строеж на жилищна сграда в държавно дворно място от 930 кв.м., съставляващо парцел **** в кв. 196 в местн. Лозенец с договор от 16.ІІ.1959 г. Към момента на придобиване правото на строеж С. К. е бил в брак със съпругата си Г. Д. К. , починала на 22.ІХ.1986 г. и оставила за свои наследници освен съпруга си С. и тримата си сина – ответниците по делото И. , К. и Г. К. . Именно по повод откритото нейно наследство през 1986 г. е заведено настоящото дело за делба през месец август 1991 г. от С. К. и неговия внук С. К. К. надарен от първия с нот.акт № 144 дело № 10188/1991 г. на І нотариус при Соф.нотариална служба към ІІ районен съд със собствената на дарителя ? ид.част без наследствената такава по отношение на двата тавански апартамента- източен и западен в триетажната сграда на ул. Б. № 17 в гр. С.. С акт за узаконяване от 24.VІ.1976 г. на Г. инспекция за държавен технически контрол таванското помещение е преустроено на две жилища, като е изменен четирискатния покрив на двускатен. Първоначално сградата в имота е била двуетажна, но с одобрен проект и разрешение за строеж от 1969 г. за пристройка и надстройка на тази сграда тя е станала триетажна, преди узаконяване на преустройството на таванското помещение в две жилища по акта за узаконяване от 1976 г.
По време на разглеждане на делото за делба в първата фаза е починал първоначалния ищец С. И. К. на 18.І.1998 г. и за свои наследници е оставил своите трима синове – ответниците по иска Г. , И. и К. С. К. . С две саморъчни завещания с една и съща дата 7.V.1994 г. Стамо К. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, права и вземания на сина си К. С. К. – съдържанието и на двата завещателни акта е идентично. Ответниците И. и Г. К. са поискали възстановяване на накърнената им запазена част от наследството на баща им С. К. чрез извършените от него завещания и дарения- заявление от И. К. от 12.V.1998 г.(л.234 на първоинстанционното производство) и молба от 24.ІІ.1998 г. – л.226 от делото пред СРС – на Г. С. К. и заявление на последния – л. 235. По искането за възстановяване на запазената част на двамата наследници И съдът е образувал обща маса от всички имоти, принадлежали на С. К. към момента на смъртта му по чл. 31 от ЗН. Като активи на наследството са 1/8 ид.част от двата тавански апартамента, чиято делба е поискана с настоящата искова молба, които са останали непрехвърлени на ищеца С. К. К. и които С. К. е получил по наследство от съпругата си Г. К. , починала през 1986 г. Тази 1/8 ид.част от двата апартамента на таванския етаж е на стойност към момента на откриване на наследството 1998 г. – 8 812.5 лв. Освен това част от имуществото, оставено в наследство са и движимите вещи, описани от ответниците И в молбата им от 19.ІV.2001 г., чиято оценка по заключението на вещото лице В. Х. е 2165 лв. – или двата актива от наследството, оценени според разпоредбата на чл. 31 изр.2 от ЗН имат обща стойност 10 977.50 лв.
Даренията, извършени от С. К. , следва да бъдат прибавени към общата маса, а те са както следва:
На К. К. с нот.акт № 36/28.ІІІ.1975 г. на еднофамилно жилище с площ от 150 кв.м. находящо се на третия етаж на ул. Б. № 17 в гр. С., като дарители са съпрузите С. и Г. К. , или дарената само от С. К. част е ?, на стойност към момента на откриване на наследството – 43 500 лв. според заключението на арх. Хр. П.
На Г. К. с нот.акт № 37/28.ІІІ.1975 г. на еднофамилно жилище западно от вътрешно стълбище на първия и втория етаж от същата сграда, като дарената само от С. К. част е на стойност 36 450 лв.
На И. К. с нот.акт № 155/1983 г. на еднофамилно жилище на първия и втория етаж от сградата източно от вътрешното стълбище със стойност на дарената от С. К. половина – 35 750 лв.
На Г. К. с нот.акт № 55/26.ІІІ.1986 г. Стамо К. е дарил ? ид.част от дворно място в с. П., Софийско на стойност тази част 110 лв.
На С. К. с нот.акт № 83/26.VІІ.1991 г. Стамо К. е дарил вилна сграда с право на строеж върху дворно място в гр. С., местн. Киноцентъра на стойност 4000 лв, а с нот.акт № 144/6.VІІІ.1991 г. ? ид.част от двата тавански апартамента на стойност 35 250 лв. Освен това е признато за безспорно, че Г. К. е получил сумата 60 000 стари лева по дарение от баща си, равняващи се на 60 нови лева. Или масата по чл. 31 от ЗН е на стойност 166 037.50 лв. При трима низходящи съгласно чл. 29 ал.1 от ЗН запазената част от имуществото на наследодателя е 2/3 ид.части, от което следва, че разполагаемата част е 1/3 ид.част или 55 345.83 лв. Всеки от тримата низходящи има 1/3 част от запазената част, което се равнява на 36 897.22 лв. Направилите искане за възстановяване на запазената част съделители И. и Г. К. са получили дарени имоти и парична сума, които съгласно чл. 30 ал.1 от ЗН следва да се прихванат от посочената запазена част. След извършеното прихващане накърняването на запазената част на И. К. е със 1087.22 лв, а на Г. К. – с 337.22 лв – т.е. налице е съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на настоящата инстанция за размера на накърняването на запазените части на съделителите, направили искане за възстановяването им. Съпоставката между стойността на оставеното в наследство от С. К. имущество – 10977.50 лв и необходимите за възстановяване на запазените части на И. и Г. К. суми обуславят извода, че завещаното на К. К. имущество е достатъчно за възстановяване на тези запазени части, без да се пристъпва към намаление на даренията – чл. 33 от ЗН. За допълване на запазената част на И. К. универсалното завещание следва да бъде намалено с 1087.22/10977.50 части, а за допълване на запазената част на Г. К. – с 337.22/10977.50 части.
В стойността на придобитото и притежавано от наследодателя имущество правилно не е включена стойността на трите гаража, построени в дъното на дворното място от наследодателя.чредителният акт за отстъпване право на строеж – договора от 1959 г., се отнася единствено до изграждане на жилищна сграда в държавното дворно място. Построените в дъното на парцела гаражи представляват приращение към терена и съгласно чл. 92 от ЗС принадлежат на собственика на дворното място. Не съществува юридическо основание за придобиване правото на собственост от страна на С. К. , респ. неговите наследници върху тези гаражи, независимо че са построени по одобрен архитектурен план и с издадено строително разрешение – в същия смисъл решение от 17.ІV.2000 г. на Софийския районен съд, ГК, ІІ г.о. 42 състав по гр.д. № 7072/1996 г.- л.385 от първоинстанционното производство. В този смисъл правно несъстоятелни са доводите на касаторите Г. и И. К. относно делбата на гаражите.
Правилно в масата по чл. 31 от ЗН е включено дарението през 1975 г. на ответника Г на западния мезонет независимо от последващите правни действия на страните със същия имот. В тази връзка въззивната инстанция е изложила убедителни съображения, които се споделят и от настоящия състав. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба на К. К. относно несъобразяване на даренията на парични суми в полза на И. и Г. К. от баща им С. В решението на Софийския градски съд е включена сумата, за която са налице признания от страна на претендиращия възстановяване на запазена част съделител, която е по-голяма по размер от установените с писмените доказателства дадени в негова полза суми. Поради това не е налице неправилност на изведените фактически изводи, довели до твърдяната от този жалбоподател необоснованост на решението за обема на наследствената маса.
При така установените размери на накърняване на запазените части на И. и Г. К. със завещателните разпореждания на С. К. в полза на неговия син К. К. , те следва да се вземат предвид при определяне размера на дяловете от таванските апартаменти, чиято делба е поискана с исковата молба на С. К. и общия наследодател С, починал след завеждане на делото. При положение, че не се налага намаляване на дарението в полза на С. К. , тъй като за възстановяване на запазените части на И. и Г. К. е достатъчно да се намали завещателното разпореждане на С. К. , то неговия дял е в размер на дарената му от наследодателя част – половината от двата апартамента. След прехвърлянето на частта на С. К. от съпружеската имуществена общност на дарения внук С. , остава за разпределяне между съделителите наследствената от съпругата му Г. К. половинка от прекратената съпружеска имуществена общност, която се разпределя по равно между преживелия съпруг С тримата синове И. , Г. и К. по равно – т. е. по 1/8 част за всеки от тях. Като се вземат предвид възстановените части на И. и Г. К. от наследствената на С. К. 1/8 част, в съответствие с правата на всеки от съделителите и ЗН въззивният съд е определил дяловете, при които следва да се допусне съдебната делба на двата тавански апартамента в размер на 5488.75/10977.50 ид.части за С. К. , 2566.32/10977.50 ид.части за К. К. , 1414.34/10977.50 ид.части за Г. К. и 1508.09/10977.50 ид.части за И. К. В този смисъл оплакването в касационните жалби на двете страни за неправилност на изводите при определянето на дяловете, при които следва да се допусне делбата на процесните апартаменти в таванския етаж са неконкретизирани и неоснователни.
Неоснователно е оплакването в жалбата на съделителя К, че в нарушение на процесуалните правила във висящото производство за делба на оставеното от Г. К. наследство, съдът се е занимал с възстановяване запазени части от наследството на първоначалния ищец С. К. , починал през 1998 г. след даване ход по същество през Х.1997 г., като е отменил определението за даване ход по същество. В същност съдът съобразил процесуалните си действия с изискванията на чл. 188 ал.3 от ГПК(отм.), като е изследвал при участието на всички съделители проблемите във връзка с новооткритото наследство на ищеца С. К. В разглеждането на делото активно са участвали и другите страни – ответници по направеното искане за възстановяване на запазената част на Г. и И. К. – жалбоподателя К. К. и неговия син – дарения С. К. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в особеното исково производство за делба, в което всяка от страните има качеството на ищец и ответник от една страна и от друга – искането за намаление на завещания и дарения подлежи на разглеждане в първата фаза на делбата с оглед изричната разпоредба на чл. 281 от ГПК(отм.). При положение, че единия от ищците С се легитимира като надарен от наследодателя С, и при съобразяване с поредността на редуцирането на завещанията и даренията според чл. 33 от ЗН, съдът би допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон, ако беше пристъпил към произнасяне по допускане на делбата само по отношение на откритото през 1986 г. наследство на Г. К. Спорът по чл. 30 от ЗН е преюдициален спрямо допускането на делбата.
С оглед на изложеното, и двете касационни жалби са неоснователни. При разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт въззивният съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК(отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски не се присъждат за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221 от 29.VІ.2007 г. постановено от Софийския градски съд, ГК, ІV-в въззивен състав по в.гр.д. № 2405/2005 г.
Решението е окончателно. Делото да се върне на Софийския районен съд за продължаване действията по извършване на делбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: