ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 253
София, 19. април 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 228 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Бургаския апелативен съд от 06.11.2009 г. по ч.гр.д. № 209/2009, с което е потвърдено, в прекратителната част, решението на Бургаския окръжен съд от 30.07.2009 г. по гр.д. 299/2009 по жалба срещу действия на съдебен изпълнител.
Недоволни от определението са жалбоподателите В. Д. С. и К. С. С., представлявани от адв. Н от БАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните, както и за обжалваемостта на отстраняването на длъжника от владението на недвижим имот, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата “Ю” АД, София не взема становище.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос за обжалваемостта на отстраняването на длъжника от владението на недвижим имот обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Въззивният съд е приел, че жалбподателите са длъжници по дело за принудително изпълнение на парично вземане, което е насочено върху ипотекиран имот. Жалбоподателят е обжалвал с две жалби насочването на изпълнението върху имот, който не му принадлежи и обявяването на публичната продан – поради ненедлежното й разгласяване, неуведомяването му за насочване на изпълнението върху имота и извършването на нарушения при описа, а жалбоподателката – насочването на изпълнението върху неин личен несквестируем имот, без връчена покана за доброволно изпълнение и отстраняването й от имота чрез назначаването й за пазач при извършването на описа. Първата жалба от длъжника е върната поради невнасяне в срок на дължимата такса, като разпореждането на частния съдебен изпълнител е влязло в сила, а втората е просрочена, тъй като публичната продан е обявена на длъжника на 15.09.2008 г., а жалбата е подадена в окръжния съд на 24.09.2008 г. Жалбата от длъжницата в частта за насочването на изпълнението върху неин личен несквестируем имот е разгледана и отхвърлена, а в частта за назначаването й за пазач при извършването на описа – оставена без разглеждане, тъй като това не съставлява отстраняване от имота.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че първата жалба от длъжника е върната като нередовна с влязло в сила разпореждане на частния съдебен изпълнител, а втората е просрочена. Също правилно съдът е приел, че на обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона, като изпълнителните действия и откази може да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. Неправилно обаче съдът е приел, че изчерпателното изброяване се съдържа в чл. 435 ГПК. В закона е уредена изрично възможността за обжалване на друго действие на съдебния изпълнител – разпределението (чл. 463 ГПК), както и възможността действията на съдебния изпълнител да бъдат обжалвани от съпруга на длъжника, когато изпълнението е насочено върху вещи съпружеска имуществена общност (чл. 503 ГПК).
По същество правилно обаче въззивният съд е приел, че назначаването на длъжницата за пазач на описания имот не е отстраняване от имота. Отстраняване на длъжника (или на трето лице) от имот, като подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, е налице единствено при въвод на кредитора във владение по реда на глава XLVII ГПК. То не е налице при въвод на купувача от публична продан във владение (чл. 498 ГПК), при назначаването на различен от длъжника пазач на описания имот (чл. 486 ГПК) или при други възможни действия на съдебния изпълнител.
Като е стигнал до същите изводи, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Бургаския апелативен съд от 06.11.2009 г. по ч.гр.д. № 209/2009.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Бургаския апелативен съд от 06.11.2009 г. по ч.гр.д. № 209/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.