Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр. София, 27.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1703 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 12.07.2007 г. по гр. д. № 63/05 г. СГС е отменил решение от 11.08.2003 г. по гр. д. № 16439/81 г. на СРС в обжалваната му част. Постановил е ново решение, с което е допуснал да бъде извършена съдебна делба на апартамент № 1 находящ се в ЖК ” М. ” бл. 75 вх. ”а” ет. 1 със застроена площ 59.38 кв. м., заедно с прилежащите му мазе № 16 и 0.649 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж между Х. Б. Г., М. Б. И. и М. П. Т., при квоти от по ? за първите двама и ? ид. ч. за третата. Отхвърлил е иска за делба по отношение на М. Г. Тюфекчиева, З. Х. И., П. Х. Г., Б. Г. П., Г. В. Г., М. В. Г., Г. Д. Т., И. Д. Т. и Ц. К. Т. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът за делба е отхвърлен по отношение на И. Н. А. /Маринова/, както и определението от 26.01.2004 г. с което са оставени без уважение молбите на Х. Г. и М. И. по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от И. А. . Твърди, че решението било незаконосъобразно, тъй като тя била единствен собственик на процесния апартамент въз основа на завещание, евентуално придобила апартамента по давност.
Постъпила е жалба и от Х. Г. в частта, имаща характер на определение, с което молбата му по чл. 282 ал. 2 ГПК/отм./ е оставена без уважение.
О. по касация не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба на И. е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Касационната жалба на Х. Г. е недопустима. Определението на въззивния съд по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ не подлежи на касационно обжалване, тъй като се касае за привременна мярка, която не попада в категорията определения подлежащи на обжалване съгласно чл. 213 ГПК /отм./.
ВКС, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
Въззивният съд е приел че процесният апартамент е бил закупен от П. В. Т. на 23.05.1974 г. П. Т. починал на 23.10.1974 г., като негови наследници по закон са деца на починали преди него братя. На основание чл. 51 ЗН първоинстанционният съд е задължил наследниците да заявят дали са приели наследството. Приемане било заявено от Х. Г. , М. Т. и М. И. , затова съдът е допуснал делбата само по отношение на тях. Със саморъчно завещание от 12.10.1974 г., обявено през м. 12.1974 г., П. Т. завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на И. А. Съдът приел че завещанието е нищожно, като взел предвид заключението на депозираната пред него графологична експертиза че текстът му не е написан от наследодателя. По довода на И. за придобиване на апартамента по давност съдът е изложил доводи, че тя не е доказала да е упражнявала владение от 1971 г. до предявяване на иска през 1981 г. Представената преписка за закупуване на апартамента не била достатъчно доказателство за владение, след като със свидетелски показания този факт не е установен.
В жалбата на касатора се излагат твърдения че липсва правен интерес да се предяви иска за делба. Доводът е неоснователен. Действително, между В А. е воден спор за признаване за установено че завещанието не е написано и подписано от наследодателя. Производството обаче е било прекратено, затова въпросът за автентичността на завещанието не е решен с влязло в сила решение.
Твърди се, че в противоречие с процесуалния закон въззивният съд допуснал нова тройна експертиза. Последната експертиза неправилно била кредитирана от съда, като не били съобразени предходните експертизи с които било прието че завещанието е написано от наследодателя. Твърдението е неоснователно. Функциите на въззивния съд, като инстанция която разглежда спора по същество и производството пред него е продължение на първоинстанционното, го задължава да изясни същността на спора като събере и нови доказателства, включително и да назначи нова експертиза. В т. см. е приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС. Затова, като е назначил нова графологична експертиза която да изясни спорния въпрос за нищожността на завещанието, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон.
Касаторката твърди че е собственик на апартамента въз основа на саморъчно завещание от 12.10.1974 г., с което П. Т. завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на нея. Законосъобразно въззивният съд е приел че то е нищожно, тъй като не е било написано от завещателя. Според чл. 42 б. „б” ЗН, нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25 ал. 1 ЗН. Съгласно чл. 25 ал. 1 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него. В случая не е спазено същественото изискване текстът на завещанието да е написан саморъчно и датирането на завещанието да е преди поставяне на подписа. Според депозираната пред въззивния съд тройна графологична експертиза, текстът не е написан от завещателя, а само подписът е негов, което обаче не валидира завещанието. Съдът е изложил и подробни мотиви защо възприема последната експертиза – използувана е съвременна техника, която дава възможност за по-прецизно изследване на текста.
Касаторката твърди че е единствен собственик на апартамента, тъй като го придобила като добросъвестен владелец, а и заплатила стойността му. Този доводът е също неоснователен. Не е добросъвестен владелец този, който владее въз основа на нищожен акт, като е без значение дали тази нищожност е известна на приобретателя. Затова нормата на чл. 79 ал. 2 ЗС е неприложима. Касаторката би могла да придобие имота въз основа на непрекъснато владение в продължение на 10 години. Давност в случая не може да тече от 1971 г., дори касаторката да е живяла в апартамента, тъй като към този момент апартаментът е бил държавна собственост, а не на наследодателя. Той е придобил същия през 1974 г. и през същата година е починал. Едва от момента на смъртта му касаторката може да започне да владее за себе си, като отблъсне владението на наследниците. Срокът от 1974 г. до предявяване на иска през 1981 г. обаче е недостатъчен за придобиване на имота по давност. Евентуалното участие в изплащането на апартамента от страна на касаторката не създава право на собственост върху него, а вземането и е облигационно.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Х. Б. Г. срещу решение от 12.07.2007 г. по гр. д. № 63/05 г. на СГС в частта, имаща характер на определение, с което е оставено в сила определение от 26.01.2004 г. по гр. д. № 16439/81 г. на СРС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.07.2007 г. по гр. д. № 63/05 г. на СГС в останалата му обжалвана част.
Решението в частта, в която жалбата на Х. Б. Г. е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг 3 – членен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: