ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1135
гр. София, 16.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1013 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. К. П. и М. Н. М. срещу решение № 54 от 25.03.2009 г. по гр. д. № 290/08 г. на Окръжен съд гр. Г.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Р. Н. Ц. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 207 от 30.04.2008 г. по гр. д. № 1771/07 г. Районен съд гр. Г. е отхвърлил предявения от А. П. и М. М. срещу Р. Ц. иск за предаване на владението върху северна стая с площ 15.40 кв. м. от тавански жилищен етаж на жилищна сграда находяща се в гр. Г., ул. “К” № 1* обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. За да потвърди решението съдът е приел че праводателите на ищците не са били изключителни собственици на таванския етаж, затова и те не са придобили права върху него. Таванският етаж бил обща част по предназначение на етажните собственици в жилищната сграда. Предназначението можело да бъде променено със съгласие на всички етажни собственици, чрез преразпределяне на идеалните части от общите части на сградата, а такова споразумение нямало. С узаконяване на отклонението в строителството на таванския етаж през 2004 г. лицата посочени в акта на узаконяване не са станали еднолични собственици, а узаконяването води до придобиване на идеални части от построеното от всички етажни собственици, включително и за ответника.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. От съдържанието на жалбата може да се направи извод че това е въпросът дали таванът е обща част по предназначение тогава, когато преустройството му е узаконено с административен акт. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. С оглед приетото в решение на КС №4/09 г., решаването на всеки правен въпрос който е от значение за изхода по конкретно дело, независимо от това, дали има принципно значение за правото, е основание за допустимост на касационно обжалване, ако са налице някои от останалите критерии за неговото допускане.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Няма противоречие между въззивното решение и посочената съдебна практика в Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК, решение № 2* от 07.10.1971 г. по гр. д. № 1455/71 г., на ВС I ГО и решение № 2* от 17.10.1966 г. по гр. д. № 1525/66 г. на ВС І ГО. Въззивният съд също е приел че подпокривното пространство на сгради, притежавани в етажна собственост когато не е изградено като жилища, ателиета и пр. е обща част от сградата, както и че части на сградата, които обслужват само някои от етажите, могат да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват, но за това е необходимо съгласието на всички собственици, а не по волята само на част от тях. Решение № 844 от 01.12.2004 г. по гр. д. № 521/2004 г. на ВКС I ГО е неотносимо към спора, тъй като в него съдът е приел, че разпоредбата на чл. 40 от ЗУТ установява какви следва да бъдат характеристиките на един обект, за да бъде жилище. Няма противоречие и с решение № 2* от 13.01.2003 г. по гр. д. № 2841/01 г. на ВКС ІV ГО. Същото е постановено по друго дело между същите страни на същото основание, но при различна фактическа обстановка, преди узаконяване на построения таван. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Има основание обаче да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по формулирания специфичен въпрос, дали последващото узаконяване на незаконното строителство в подпокривното пространство в сграда, етажна собственост, създава права на собственост на лицата осъществили строителството, няма формирана съдебна практика.
По изложените съображения касационната жалба следва да се допусне до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 25.03.2009 г. по гр. д. № 290/08 г. на Окръжен съд гр. Г..
УКАЗВА на А. К. П. и М. Н. М. в едноседмичен срок да внесат 83 лв. д. т. по сметка на ВКС, съгласно чл. 18 ал. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: