Р Е Ш Е Н И Е
№ 811
София, 14.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3217/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по чл. 290 от ГПК.
С определение № 183/1. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 3217/2008 г. на ВКС на РБ, ІV г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд от 4.ІV.2008 г. по в.гр.д. № 170/2007 г. по касационните жалби на Р. С. П. и О. У. в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от Р. П. срещу О. У. искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и 3 от КТ.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по материално правния въпрос дали разпоредба на чл. 39 ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник- кметовете в общините или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение със заместник-кметовете, а основанията за това прекратяване са посочени в чл. 42 от ЗМСМА и в КТ. Необходимостта от тълкуване на разпоредбата е мотивирана с липсата на съдебна практика след изменението на правната норма със ЗИД на ЗМСМА, публ. в Д.в. бр. 69/2003 г.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е споделил преценката за основателност на исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 и 3 от КТ на първоинстанционното решение на Ловешкия районен съд, с което е признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 39 ал.4 от ЗМСМА на Р. С. П. със заповед № 1519/2. Х.2006 г. на кмета на община У. по съображение, че за да е законно уволнението, е необходимо заповедта на кмета да е мотивирана. Липсата на мотивираност според Ловешкия окръжен съд нарушава правото на защита на П.
В жалбата на кмета на О. У. са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на решението и необоснованост в частта, с която са уважени исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и 3 от КТ.
Ищецът Р. П. не е подал отговор по чл. 287 от ГПК на касационната жалба на О. У. . Жалбата на П. касае отхвърлената част на претенцията му за обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ над присъдения размер 1291.50 лв до предявения такъв 3783.36 лв.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, ВКС приема следното:
Правоотношението между заместник-кмета и общината възниква на основание чл. 39 ал.1 от ЗМСМА с едностранен акт на кмета, но то не е служебно, а трудово правоотношение. Със заместник-кмета П. е бил сключен трудов договор от 10. ХІ.1999 г. на основание чл. 39 ал.1 от ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 39 ал.4 от ЗМСМА в редакцията според Д.в. бр. 69/2006 г., приложима към настоящия случай, съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община (. район) заместник- кмет. Поради наличието на специална уредба на прекратяване на трудовото правоотношение на заместник – кмета, приложима е тя, а не основанията по Кодекса на труда. Нормата на чл. 39 ал.4 от ЗМСМА предвижда, че освобождаването се извършва без предизвестие, със заповед на кмета, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник-кмета се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. Заместник-кметът не би могъл да основе защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е необходимо. По аналогичен начин е уредено прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19а от Закона за администрацията, на основание чл. 19 а ал.2 от ЗА без предизвестие, по преценка на органа, който ги назначава. Възможността за прекратяването на трудово правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите, съществува и в КТ. На основание чл. 328 ал.2 от КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието, при сключване на договор за управление на предприятието, по икономическа целесъобразност. В този случай без колебание съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.
С оглед на изложените съображения, жалбата на О. У. е основателна. Неправилно са уважени претенциите по чл. 344 ал.1 т.1 и 3 от КТ на ищеца П. срещу този жалбоподател. Това налага въззивното решение да се отмени по тези искове и спорът да се пререши по същество от настоящата инстанция на основание чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК с отхвърлянето им.
Съобразно посочените съображения за неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ за оставане без работа поради уволнението, неоснователна се явява и жалбата на ищеца Р. П. относно отхвърлената част на претенцията му за това обезщетение. При този изход на спора неоснователно се явява присъждането в полза на ищеца на направените разноски по решението на Ловешкия районен съд. Липсват доказателства за разноските на жалбоподателя О. У. пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат, независимо от изхода на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 43 от 4.ІV.2008 г. на Ловешкия окръжен съд постановено по в.гр.д. № 170/2007 г. и оставеното с него в сила решение на Ловешкия районен съд № 183 от 20.ІV.2007 г. постановено по гр.д. № 1367/2006 г. в уважените части по претенциите с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и 3 от КТ, както и относно присъдените разноски в полза на ищеца Р. С. П. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. С. П. от гр.гърчин, ул. Н. О. № 3 срещу О. У. за отмяна на заповед № 1519/2. Х.2006 г. на кмета на О. У. по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и за присъждане на обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Решението на Ловешкия окръжен съд е влязло в сила като необжалвано относно претенциите по чл. 344 ал.1 т.2 и т.4 от КТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: