О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
София, 14. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 973/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. А. К. – Т. е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен съд № 122 от 18.02.2009г. по гр.д. № 676/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответникът О. с. по земеделие гр. С. не е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на С. районен съд № 27 от 18.04.2008г. по гр.д. № 322/2007г., с което е отхвърлен иска по л.11 ал.2 ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че наследодателят на ищцата Ц е притежавал по нотариално публично завещание от баща си Хfrac12; ид.ч. от градина в землището на с. Д. м.”К” от 1.8 дка, а претенцията в исковата молба е за признаване правото на възстановяване на градина от 1 дка като самостоятелен имот. Правните изводи на съда са, претенцията за признаване правото на възстановяване на реален имот при липса на данни и твърдения за ликвидиране на собствеността между двамата заветници по нотариалното завещание, а не на идеална част от него, е неоснователна.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя като съществен въпросът за допустимостта да се направи изменение на петитума на иска във втората инстанция. Действително този правен въпрос е стоял за разглеждане пред въззивния съд, защото със заявление пред него ищцата е направила частичен отказ от иска и е уточнила петитума на исковата молба в смисъл, че претендира възстановяване на собствеността на половината от градина, цялата от 1.8 дка. Следователно във връзка с разясненията, дадени в ТР 1/2000г. т.9 и ТР1/2001 г. т.4 на ВКС, ОСГК съдът е бил длъжен да квалифицира искането и да се произнесе в съдебното заседание по неговата допустимост с изрично определение, за да очертае предмета на спора пред въззивната инстанция. Като не се е произнесъл по искането и е потвърдил решението на въззивния съд, приемайки, че предмета на спора не е променен, въззивният съд е нарушил задължителната практика на ВКС, което дава основание касационното обжалване да се допусне на основание чл.280 ал.1 т. 1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 122 от 18.02.2009г. по гр.д. № 676/2008г. по жалбата на Ц. А. К. – Т. .
Насрочва делото за ………………………, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
Държавна такса не се дължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: