53-02-139/03.04.2012г.
ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т. 1
ЗКПО, § 1, т. 7 от ДР
ЗКПО, чл. 195, ал. 1
В дирекция „Обжалване и управление на изпълненето” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-02-139/07.03.2012 г. относноприлагането на разпоредбите на Закона за коропоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„О” АД е сключило договор за кредит с Фактор Банк – Словения. По силата на договора българското дружество е задължено да заплаща на тримесечен период такса управление в размер на 0,5% от сумата на главницата и еднократна такса при първоначално сключване на договора 1% от размера на кредитната експозиция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Договорените такси подлежат ли на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доходите от лихви, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, са доходи от източник в страната съгласно чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 от закона.
По смисъла на § 1, т. 7 от ДР ЗКПО „лихва” е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета „Данък, удържан при източника” не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.
Поради това, че банковите такси не попадат сред изрично посочените в определението на доходи от лихви, е необходимо да се обсъди доколко тези такси могат да бъда определени като доходи от вземания за дълг. Следва да се има предвид, че това понятие трябва да се тълкува в контекстана цялото определение, дадено в § 1, т. 7 от ДР на ЗКПО и на икономическия и правен смисъл на понятието лихва, а именно – възнаграждението, което длъжникът престира на своя кредитор в пари или заместими вещи, заради това, че ползва същите. Казано с други думи лихвата представлява цената на парите във времето – възнаграждение за ползването на чужди парични фондове.
Разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗКПО уточнява значението, което трябва да се придава на понятието „лихва” за данъчни цели. Общо понятието означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид. „Вземания за дълг от всякакъв вид” обхваща всички договори, които по своето съдържание ясно доказват лихвен заем, т.е. задължение за дълг.
От изложените в запитването факти е видно, че таксите, дължими на тримесечен период, са възнаграждение за управление на отпуснатия кредит. Те представляват доходи от вземания за дълг, съответно лихва по смисъла на ЗКПО, които са обект на облагане с данък по реда на чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал.5, т. 1 от закона.
Представената информация в запитването по отношение на еднократната такса при първоначалното сключване на договора не е достатъчна, за да бъде квалифициран вида на дохода, поради което изразяваме принципно становище при следното допускане:
1. Ако еднократната такса е дължима в резултат на възникналото задължение на българското дружество към банката – кредитор на основание сключения договор, или е вземане, носещо лихвени доходи за банката, таксата е с характер на вземане за дълг, което длъжник престира на своя кредитор в пари, заради това, че ползва същите. При тази хипотеза еднократната такса е лихва, облагаема с данък по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО.
2. В случай, че еднократната такса се дължи независимо от това дали възниква задължение по договор за заем към банката, плащане за предвидени операции и дейности от страна на банката, свързани с проучване на условията и подготовказа сключването и изпълнението на договора, таксата не е с характер на вземания за дълг, защото не се явява възнаграждение за ползване на чужди парични фондове. В този случай таксата не може да бъде определена като доход от лихви, което от своя страна означава, че не подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ДОПК.
‘