О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1163
гр.София, 23.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомри две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1077 описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. А. и М. Д. А. срещу решение № 127 от 06.04.2009 г. на С. окръжен съд, граждански състав, постановено по в.гр.д. № 127 от 2009 г., с което е отменено решение № 6 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 822 от 2008 г. на С. районен съд и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на касаторите и на К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В., че прехвърленото на касаторите с договор от 07.07.1995 г., обективиран в нотариален акт № 14, т.XI по нот.д. № 3* от 1995 г. , право на строеж е погасено по давност в полза на собствениците на земята, поради неупражняването му в пет годишен срок.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие с решение № 124 от 23.04.1990 г. по гр.д. № 15 от 1990 г. на ВКС, Четвърто г.о. Освен това, според касаторите от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. От кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж и еднакъв ли е този момент за получателя на това право-строител на сградата и за физическите лица- добросъвестни приобретатели на това право от строителя и 2. П. ли се погасителната давност по чл.67 от Закона за собствеността в случай, че собственикът на земята извърши презаверяване /подновяване/ на строителното разрешение. Касаторите считат, че отговорите на тези въпроси са важни, тъй като само в С. районен съд имало още 30 дела с идентичен предмет и основание.
Ответниците по касационната жалба К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, че Д. Г. А. и М. Д. А. не притежават право на строеж, което им е прехвърлено с договор от 07.07.1995 г., обектииран в нотариален акт № 14, том XI по нот.д. № 3* от 1995 г., въззивният съд е приел, че прехвърленото с горепосочения нотариален акт право на строеж е погасено по давност поради неупражняването му в 5-годишен срок от учредяването. Приел е, че правото на строеж на апартамент в многоетажна сграда се счита за упражнено не с построяването на конкретния апартамент, а с построяването на сградата в груб вид, съгласно пар.5, т.46 от ЗУТ /с изграждането на покрива на сградата/. Приел е още и че презаверката на разрешението за строеж от собствениците на земята не прекъсва погасителната давност, тъй като същата се прекъсва само в изрично посочените в чл.116 от ЗЗД случаи.
С оглед мотивите на това решение, поставеният от касаторите материалноправен въпрос /затова от кой момент става фактически възможно упражняването на правото на строеж от лицата, които са придобили това право от строителя на сградата, чието право на строеж е погасено по давност /от учредяването на това право, от погасяването по давност на правото на строеж на строителя, който е имал задължение да изгради сградата, от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за установено, че правото на строеж на строителя е погасено по давност или от друг момент/ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като произнасянето по него налага тълкуване на нормата на чл.67 от ЗС и тъй като по този въпрос няма конкретно произнасяне на ВКС, а същевременно има множество дела с аналогичен предмет на дейност, които следва да бъдат решени по един и същ начин.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 06.04.2009 г. на С. окръжен съд, граждански състав, постановено по в.гр.д. № 127 от 2009 г. по жалбата на Д. Г. А. и М. Д. А..
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на касаторите да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 32 лв.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на горепосочения срок делото за се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.