Определение №367 от 16.6.2010 по ч.пр. дело №279/279 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 367
 
София  16.06.2010 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на двадесети май, две хиляди и десета година в състав:
 
                                            Председател :  БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                                      Членове :  МАРИО ПЪРВАНОВ   
                                                                       БОРИС ИЛИЕВ
 
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов ч. гр. дело № 279/2010 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. П., град С., приподписана от пълномощника му адвокат И, срещу въззивно решение от 25.02.2009 г. по гр. дело №2544/2008 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 10.11.2007 г. по гр. д. №7458/2005 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени исковете на касатора срещу „Специализирана б. за д. , продължително лечение и рехабилитация – К. ”ЕООД с правно основание чл.224, ал.1 КТ за 2 689.49 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 18.08.1997 г. – 27.06.2005 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 61.12 лв. за периода 22.08.2005 г. – 09.09.2005 г., като неоснователни. Постъпила е и частна касационна жалба от К. П. П. срещу определение от 25.09.2009 г. по гр. дело №2544/2008 г. на Софийския градски съд, с което по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ по искане на „Специализирана б. за д. , продължително лечение и рехабилитация – К. ”ЕООД е изменено решението като касаторът е осъден да заплати 116 лв. деловодни разноски, от които 56 лв. държавна такса за въззивната жалба. Въззивният съд е приел, че претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск е за периода от уволнението на ищеца до отмяната му като незаконно и възстановяването на предишната длъжност и то не му се дължи, тъй като фикцията по чл.354, ал.1, т.1 КТ се отнася само за трудов стаж, но не и за трудов договор, в рамките на който се дължи обезщетението по чл.224, ал.1 КТ.
Ответникът по касационните жалби „Специализирана б. за д. , продължително лечение и рехабилитация – К. ”ЕООД, град С., оспорва жалбите.
По касационната жалба. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос относно това дали работникът или служителят има право на платен отпуск за времето, което се зачита за трудов стаж по чл.354, ал.1, т.1 КТ без да е съществувало трудово правоотношение. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – по един начин с решение от 10.11.2007 г. по гр. д. №7458/2005 г. на Софийския районен съд и по друг – с обжалваното решение от 25.02.2009 г. по гр. дело №2544/2008 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решението на СРС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2009 г. по гр. дело №2544/2008 г. на Софийския градски съд. Повдигнатият от касатора материалноправен въпрос обуславя крайното решение. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС обаче не е налице противоречива практика на съдилищата, т.е. основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила.
По частната касационна жалба. Неправилно въззивният съд е осъдил жалбоподателя да заплати деловодни разноски, представляващи държавна такса. Съобразно разпоредбата на чл.359 КТ работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, се освобождават от заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Ето защо неправилно въззивният съд е присъдил на ответника сумата 56 лв. – деловодни разноски, представляващи 56 лв. държавна такса за въззивната жалба. В тази част обжалваното определение трябва да бъде отменено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2009 г. по гр. дело №2544/2008 г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определение от 25.09.2009 г. по гр. дело №2544/2008 г. на Софийския градски съд в частта, с която К. П. П., град С., е осъден да заплати на ответника „ б. за д. , продължително лечение и рехабилитация – К. ”ЕООД, град С., деловодни разноски за сумата над 60 лв. до 116 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 25.09.2009 г. по гр. дело №2544/2008 г. на Софийския градски съд в останалата обжалвана част.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 

Scroll to Top