О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1651
гр.София, 10.12.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1474 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.07.2009г. по гр.д. №1337 / 2009г., с което Пловдивски ОС, е отхвърлил предявените от М. Х. А. искове срещу Р. з. к. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ.
Жалбоподателят – М. Х. А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е постановил, че оставя в сила решения от 15.05.2003г., от 31.05.2004г. за поправка на очевидна фактическа грешка на първото, както и от 07.07.2008г. и от 16.12008г. за поправка на последното, всички постановени по гр.д. №415/2002г. на Пловдивски РС. С първите две решения – от 15.05.2003г. и от 31.05.2004г., Пловдивски РС е отхвърлил предявените от М. Х. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за отмяна на Заповед №РД-09.159/07.12.2001г. и Заповед №РД-09-159А/07.12.2001г., за възстановяване на М. Х. на заеманата отпреди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение, както и за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № РД-09-160/07.12.2001г., за възстановяване на М. Х. на заеманата отпреди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение. С последващите две решения от 07.07.2008г. и от 16.12008г районният съд, след постановено от Пловдивски АС, като касационна инстанция, решение от 25.03.2008г. по гр.д. №390/2007г., за връщане делото на районния съд за разглеждане иска по отношение уволнението, извършено със заповед №РД-09-159/07.12.2001г., е признал за незаконна и е отменил уволнението, извършено със заповед №РД-09-159/07.12.2001г.,с която е наложено дисциплинарно уволнение на основание чл.190, ал.1, т.3 и 7 КТ, като е приел, че дисциплинарното уволнение е извършено без да е спазена изискуемата се в чл.193 процедура – а именно не са изслушани обясненията на работника. Съдът е приел, че жалбоподателят не следва да бъде възстановяван на работа, тъй като е последвало законно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1 КТ на 09.01.2002г., а искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, е останал недоказан. С обжалваното решение, въззивният съд, постановява в диспозитива си, че оставя в сила всички решения на районния съд, които са с взаимно изключващи се диспозитиви, както и без да е имало висящност по отношение на споровете за прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №РД-09-159/07.12.2001г. и за отмяната на тази заповед от работодателя със Заповед №РД-09-159А/07.12.2001г.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят поддържа, че съществения процесуален въпрос от значение за изхода на спора е за допустимостта на постановения от въззивния съд съдебен акт, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, намерила израз в ТР№1/2002г. по гр.д. №1/2001г. на ВКС, в което е прието, че при постановени от съд недопустими или нищожни решения се касае до нарушаване на процесуални норми, за чието съблюдаване съдът трябва да следи служебно при всяко положение на делото.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно може ли да се прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие, след като вече е било прекратено поради дисциплинарно уволнение и спорът е бил висящ пред съд. Представя решение от 13.01.2000г. по гр.д. № 592/1999г. на ВКС, в който е даден отговор за правомощията на въззивния съд, решение от 29.02.2000г. по гр.д. №617/98г.на ВКС, за момента, към който настъпват последиците от упражненото право на работодателя да прекрати трудовия договор, решение от 19.01.2007г. по гр.д. №668/2004г. ВКС, в което е прието за незаконно е уволнение, извършено след като вече е прекратено трудовото правоотношение с предизвестие от работника, решение от 15.07.1998г. по гр.д. №1484/1997г., решение от 03.12.1991г. по гр.д. №514/1991г. и решение от 11.02.2005г. по гр.д. №2667/2002г. на ВКС, в които е прието, че работодателят може да отмени заповедта си за уволнение до момента на отнасяне на спора пред съд.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. По въпроса за това, че постановяване на недопустим съдебен акт касае нарушаване на процесуални норми, за чието съблюдаване съдът трябва да следи служебно при всяко положение на делото, е налице трайна практика на ВКС- т.10 на ТР №1/2001г. по гр.д. №1/2001г. на ВКС. Ето защо в случая следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като служебно задължение на съда е да следи за допустимостта във всяко положение на делото преди да реши спора по същество.
Що се касае до поддържаното от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно може ли да се прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие, след като вече е било прекратено поради дисциплинарно уволнение и спорът е бил висящ пред съд, то същият не е от значение за изхода по конкретния спор, тъй като е въпрос на конкретно доказване във всеки отделен случай, а не на точно тълкуване на определена правна норма.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 14.07.2009г. по гр.д. №1337 / 2009г. на Пловдивски ОС, по жалба на М. Х. А..
Делото да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: