О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр.София, 28.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 374/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. П. И. срещу разпореждане на Разградски окръжен съд № 433 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 20/ 2010 г., с което са върнати на жалбоподателя: 1. касационната му жалба срещу решението по същество на делото № 14 от 18.03.2010 г., подадена на 13.04.2100 г. и 2.частната му жалба срещу разпореждане № 345 от 13.04.2010 г., с което касационната жалба е оставена без движение.
Касаторът поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като подадената от него касационна жалба не е била нередовна. Съответно според него няма основания нито за оставяне на тази жалба без движение, нито за последващото й връщане. Моли разпореждането да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – община Р. не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Разградски окръжен съд е постановил на 18.03.2010 г. въззивно решение № 14 по гр.д. № 20/ 2010 г., срещу което И. П. И. е подал жалба на 13.04.2010 с вх. № 1* по описа на съда. Към жалбата не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, което се изисква от чл.284 ал.3 т.1 от ГПК.
На 13.04.2010 г. Разградският окръжен съд е издал разпореждане № 3* с което е указал на касатора в седмичен срок да представи такова изложение, както да посочи мотивирано касационните основания, на които основава искането си за отмяна на атакуваното решение. Препис от това разпореждане е връчено на касатора на 16.04.2010 г., срокът за изпълнение на дадените му указания е изтекъл на 23.04.2010 г, като в рамките на този срок не е представено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК.
На 21.04.2010 г. И. П. И. е подал жалба срещу разпореждането за оставяне на касационната му жалба без движение направо до Върховния касационен съд. С разпореждане на председателя на ІІ г.о. на ВКС жалбата е изпратена по компетентност на Разградски окръжен съд, който с обжалваното в настоящето производство разпореждане от 13.05.2010 г. е върнал същата като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Със същото разпореждане окръжният съд е върнал и касационната жалба на И. П. И., поради неотстраняване на нередовностите на касационната жалба в законния срок.
Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл.274 от ГПК на обжалване пред по-горен съд подлежат онези определения (съответно разпореждания), които преграждат по-нататъшното развитие на делото или които изрично са предвидени в закона като обжалваеми. Определението (разпореждането) по чл.285 ал.1 от ГПК не прегражда развитието на делото, а ГПК не предвижда възможност за самостоятелното му обжалване, така че подадената срещу такова определение (разпореждане) жалба е недопустима и подлежи на връщане.
С жалбата си от 21.04.2010 г. И. П. И. атакува разпореждане на Разградския окръжен съд от 13.04.2010 г., издадено на основание чл.285 ал.1 от ГПК. Правилно жалбата е върната като недопустима, защото това разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване. Законосъобразността му се контролира при проверката на акта, с който (ако указанията не са изпълнени) жалбата е върната като нередовна, който акт законът изрично обявява за обжалваем.
В случая касационната жалба е била нередовна, тъй като нито като приложение към нея, нито в самата нея се съдържа изложение на основанията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. Окръжният съд е бил длъжен да вземе мерки за отстраняване на тази нередовност, което е сторено с разпореждането от 13.04.2010 г., т.е. това разпореждане е законосъобразно.
Вярно е, както твърди касатора, че в жалбата са изложени основания за касиране на обжалваното решение, обаче касационните основания по чл.281 от ГПК са различни от основанията за допускане на обжалването по чл.280 от ГПК. Последните следва да бъдат обективирани отделно от касационните основания по чл.281 от ГПК, а такива в жалбата няма. След констатиране на нередовността на касатора е дадена възможност да я отстрани, от която И. П. И. не се е възползвал в законния срок. При това положение съгласно чл.286 ал.2 т.1 от ГПК касационната жалба подлежи на връщане. Няма основания за отмяна на разпореждането, с което това връщане е постановено.
Следователно частната жалба, подадена срещу разпореждането от 13.05.2010 г. по гр.д. № 20/2010 г. на Разградски окръжен съд е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Разградски окръжен съд № 433 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 20/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: