О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр.София, 28.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 366/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на А. И. С. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Пазарджишки окръжен съд № 1* от 10.05.2010 г. по ч.гр.д. № 355/ 2010 г., с което е потвърдено определение на Пещерски районен съд по гр.д. № 136/ 2010 г. По този начин е прекратено производството по иска, предявен от частния жалбоподател против „Д. за в. х. с умствена изостаналост и защитени жилища”, гр. Б. за отмяна на заповед № 42 от 01.02.2010 г. на директора на дома, с която е установено непълно работно време за длъжността на А. С.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е отговорил отрицателно на процесуалният въпрос подлежи на разглеждане по същество от съдилищата трудов спор, с който работникът оспорва едностранното волеизявление на работодател за изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение. Противно на разбирането на съда, касаторът поддържа, че искът е допустим и счита, че намесата на ВКС за изясняване на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания за разглеждане на спора по същество.
Ответникът, „Д. за в. х. с умствена изостаналост и защитени жилища”, гр. Б., оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й, без да взема становище по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът следва да е формулиран от касатора, тъй като за касационния съд съществува забрана служебно да извлича такъв от твърденията в жалбата (т.1 от ТР № 1 от 2009 г. на ОКГТК).
В конкретния случай в изложението по чл.280 от ГПК процесуалният представител на касатора е повдигнал въпрос, който според него е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно цитираното тълкувателно решение, това би било така, ако е налице необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. По приложението на чл.138а от КТ действително няма създадена практика, обаче законът нито е непълен, нито е неясен, нито страда от противоречия. Едностранното въвеждане на непълно работно време е право на работодателя, чието упражняване съдът не може да контролира самостоятелно. Работникът, по отношение на когото е въведено непълно работно време, може да търси защита на трудовите си права с иск по чл.357 ал.1 от КТ, включително да претендира заплащане на възнаграждение за пълното уговорено с договора работно време. В рамките на образуваното по такъв иск производство е допустимо установяване на незаконосъобразност на заповедта на работодателя, с която е въведено непълното работно време. Съответно ако констатира такава незаконосъобразност, съдът няма да зачете последиците от едностранното волеизявление на работодателя. Възможност за оспорване на заповедта по чл.138а ал.1 от КТ в самостоятелно производство обаче материалното право не предвижда. Законът е ясен и не се налага намесата на ВКС за тълкуването му, съответно не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пазарджишки окръжен съд № 1* от 10.05.2010 г. по ч.гр.д. № 355/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: