О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252
София, 09.11. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на втори ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 864/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Д. Т. е обжалвал въззивното решение на Л. окръжен съд № 18 от 23.01.2009г. по гр.д. № 392/2008г. по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ.
Касационната жалба е подадена в срок и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ловешкия окръжен съд е оставил в сила решението на Л. районен съд № 210 от 25.07.2008г. по гр.д. № 745/2007г., с което е отхвърлен иска на В. Д. Т. по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото му на възстановяване на собствеността върху ? идеална част гори в землището на с. М. и с. С., Л. област. Въззивният съд е изложил съображения, че ищецът не е правоимащ по смисъла на чл. 3 ал.1 ЗВСГЗГФ, защото не е правоприемник на лицето, от което са отнeти имотите, а е приобретател по сделка – договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че същественият материалноправен въпрос, по който е следвало да се произнесе въззивният съд е за съотношението между реституционните норми на чл.151 ЗИН /отм./ и чл.3 ал.1 ЗВСГЗГФ като в тази връзка се поддържа, че решението на въззивния съд не е съобразено с практиката на ВКС – решения № 209/2002г., ІV г.о., №1624 от 10.11.2004г. на ВКС, ІV г.о. , № 1* от 29.11.2001г. на ВКС, ІV г.о. , освен това от значение за точното прилагане на закона са въпросите за действието на ЗВСГЗГФ към правоотношения настъпили и уредени вече от действащите закони и за съотношението на хипотезите на възстановяване на собственост по силата на нарочен съдебен акт, отменящ конфискация и на специални закони.
Въпросите за приложимия закон за възстановяването на гори, които са били конфискувани с присъда по Наредбата – закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея , отменена по реда на надзора от ВКС преди влизане в сила на ЗВСГЗГФ и за съотношението между чл.151 ЗИН/отм./ и чл.3 ЗВСГЗГФ са от значение за решаване на конкретното дело, защото обуславят предпоставките за възстановяването на собствеността. Представените от касатора решения на ВКС са постановени по искове за заплащане на равностойността на имоти, реалното връщане на които е невъзможно. По настоящото дело е направено искане за реално връщане на собствеността на гори , следователно липсва идентичност на случаите, обуславящо приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Налице е обаче второто основание, на което се позовава касатора – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото липсва съдебна практика по въпроса за приложимия реституционен закон в хипотезата, при която са били конфискувани гори, след отмяната на присъдата по реда на надзора от ВКС.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Л. окръжен съд № 18 от 23.01.2009г. по гр.д. № 392/2008г. и насрочва делото за ………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: