О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
гр.София, 07.09. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 921 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Н. З. срещу решение № 56 от 16.03.2009 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 436 от 2005 г., с което е потвърдено решение № 116 от 22.06.2005 г. на Районен съд-Н. З. по гр.д. № 114 от 2003 г. за уважаване на предявени от З. „Н” срещу О. Н. З. искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване на правото на собственост на З. „Н” върху язовир „К” с обща площ от 106,513 дка, с кад. № 0* с площ от 51,181 дка и № 0* с площ от 55,332 дка в м.”Н” в землището на с. Е., община Н., Сливенска област и с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на О. Н. З. да прекрати всяко неоснователно действие, с което пречи на кооперацията да упражнява своето право на собственост.
Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и в касационната си жалба касаторът сочи следните съществени според него материалноправни въпроси, по който се произнесъл въззивния съд и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Кои обекти не подлежат на реституиране като земеделски земи по чл.2, ал.1, т.4 от ЗСПЗЗ, 2. Д. според действащото законодателство язовирите са предвидени като възможни предмети на частната собственост, 3. Д. изграждането на язовир от ТКЗС преди 1991 г. прави ТКЗС собственик на този язовир и в тази връзка каква е доказателствената сила на отразяванията в документите на ТКЗС, че язовирът е негов дълготраен материален актив, 4. К. е правното значение на договора за покупко-продажба на язовир, при положение, че в този договор язовирът не е идентифициран с номер и с граници и че договорът не е сключен в нотариална форма. Освен това се твърди, че по въпроса за правото на собственост на ТКЗС върху язовири има практика на ВАС /решение № 3* от 01.06.2001 г. по адм. № 652 от 2001 г./, в която е прието нещо различно от приетото в обжалваното решение на Сливенския окръжен съд.
Ответникът З. „Н” оспорва жалбата като неоснователна и недопустима.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато приложимата към конкретния правен спор правна норма е неясна или непълна, поради което се нуждае от тълкуване, или когато липсва такава правна норма, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия, или когато по приложението на тази правна норма има практика на ВКС, която се нуждае от коригиране.
В настоящия случай, за да уважи предявения от З. „Н” иск за собственост на язовир „К”- с. Е., община Н., Сливенският окръжен съд е приел, че З. „Н” е станала собственик на този язовир по силата на валидно сключени с бившия собственик на язовира /ТКЗС- с. Е. договори за покупко-продажба и поради това язовирът не е общинска собственост.
Следователно, посоченият от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос, дали според действащото законодателство язовирите са предвидени като възможни предмети на частна собственост и по-конкретно като предмет на собственост на ТКЗС или на други ЮЛ, които са закупили язовирите от ТКЗС, е съществен за делото. Правилното решаване на този въпрос налага тълкуване на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б.”в” от Закона за водите във връзка с разпоредбите на пар.12, ал.1, т.1 от ПЗР на Закона за водите, на чл.49а, ал.2, т.1 от ППЗСПЗЗ и на пар.3, ал.1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, тъй като в нормата на чл.19, ал.1, т.4, б.”в” от ЗВ съществува неяснота по въпроса дали язовирите биха могли да са собственост на юридически лица, различни от посочените в нея /държавата, общината, търговските дружества и сдруженията за напояване/. По въпроса липсва и установена практика на ВКС, поради което настоящият състав на ВКС счита, че произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 16.03.2009 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 436 от 2005 г.
На основание чл.84, ал.1, т.3 от ГПК О. Н. З. е освободена от заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
НАСРОЧВА делото за ……………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.