Р Е Ш Е Н И Е
N 219
гр. София 05.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 557 / 2009 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
В. И. Ч. е обжалвала въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 640 от 10.01.2009г. по гр.д. № 466/2008г. по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение, постановено при условията на чл.208 ал.1 ГПК е отхвърлен иска на В. И. Ч. по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване като наследник на С. П. Б. на иглолистна гора от 19.6 дка м.”К” и иглолистна гора от 17.5 дка в.м.”Х” и двете в землището на с. С., Смолянска област.
Съдът е приел, че списъкът на горопритежателите , който е представен като документ, установяващ собствеността на наследодателя не е достатъчен за възстановяването й, тъй като липсват данни към 1949г. – най-близкият момент до отнемането на собствеността момент те да са били декларирани в изпълнение на задължението по §3 от У. №573/1949г. за пререгистриране на непокритите земеделски имоти.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса дали декларирането на одържавените гори през 1949г. е задължително условие за признаване на правото на възстановяване, когато ищците представят писмени доказателства за установяване на собствеността от по-ранна дата.
В представеното от касаторката в производството по чл.288 ГПК решение на Смолянския районен съд № 115 от 19.04.2007г. по гр.д. № 680/2006г. е прието, че разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ сочи емлячния регистър като годно доказателствено средство, без да съдържа изискване това да е последното деклариране на недвижимите имоти и настоящият състав на ВКС намира, че това становище е правилно.
Чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ съдържа неизчерпателно изброяване на документите, с които може да се установява собствеността при възстановяване на г. пред амдминистративния орган – Общинската с. по земеделие, тя е приложима и в производството пред съда по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ. Разпоредбата признава еднаква доказателствена сила на документите с пряко вещнопрехвърлително действие и представляващи самостоятелен титул за собственост – нотариални и крепостни актове, делбени протоколи и др. и на тези със свидетелстващо значение /официални и частни/, които са съставени по определен предвиден в закона ред – емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други. Законът не обвързва доказателствената сила на документите с момента на съставянето им, от което следва, че не може да се отрече собствеността в производството по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ единствено поради факта , че г. , за които има документи от кръга на изброените в чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ не са били декларирани по-късно по У. № 573/1949г. за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти. При липса на твърдения от ответника и каквито и да било данни по делото за извършено отчуждаване, представеният титул за собственост следва да бъде зачетен, независимо, че в емлячните регистри тези гори не фигурират.
При това тълкуване на разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ по реда на чл.291 ал.1 т.2 ГПК се налага изводът, че обжалваното решение е постановено в нарушене на процесуалните правила – чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ във връзка с чл.143 и чл.144 ГПК/отм./ като е прието , че представените документи не са годно доказателство за установяване собствеността на наследодателя на ищцата като предпоставка да й се признае правото на възстановяване на г. . Допуснато е и друго нарушение на процесуалните правила , свързано с проверката за допустимост на производството. При констатацията на вещото лице, че в местността „К” вече са възстановени гори на С. Б. , съдът е следвало да укаже на ищцата да конкретизира площите на г. в отделните местности, уточнени в последното съдебно заседание, за да може да се прецени има ли идентичност между възстановените и претендираните за възстановяване по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ гори. За разрешаване на въпроса за допустимостта на производството във връзка с изискването на чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ да е пропуснат срока за заявяване на г. за възстановяване по административен ред пред Общинската с. по земеделие следва също така да се преразпита вещото лице , което да посочи изрично дали съществува емлячен регистър от 1949г. или се касае за техническа грешка в заключението му, както е приел съда без да са налице достатъчно данни за такъв извод , и ако има такъв регистър кои са заявените в него имоти по местности и декари. След разрешаването на въпросите за допустимостта на производството въззивният съд следва да премине към разглеждане на спора по същество като обсъди данните от представените списъци на горопритежателите във връзка с предмета на доказване по конкретния правен спор.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение на основание чл.281 ал.1 т. 3 и чл.293 ал.3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 640 от 10.01.2009г. по гр.д. № 466/2008г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд по реда на отменения ГПК на основание §2 ПЗР ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: