Решение №1184 от по гр. дело №767/767 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
 
№ 1184
 
София, 25.08. 2009г.
 
 
 
  
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
                                    ЧЛЕНОВЕ:          СВЕТЛА ДИМИТРОВА
                                                                    МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 767 по описа за 2009г. и приема следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на а. М като процесуален представител на М. К. Ю. и Д. Г. Ю., и двете със съдебен адрес София, срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 27. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 1611/2005г.
Ответникът по касационната жалба Е. “М” София не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд от 08.І.2005г. по гр.д. № 8023/2004г., с което Г. Л. Ю. от София, заместен след смъртта му по време на процеса от касаторките, е осъден да заплати на едноличния търговец М. Д. 3120лв. на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 24.ІХ.2004г. до окончателното им изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че Г. Ю. и ищеца са били в трудово правоотношение за длъжността “шофьор” от 01. ХІІ.2003г. Въз основа на протокол за ПТП от 09.І.2004г. е прието, че ответникът, управлявайки собствения на ищеца товарен автомобил, поради нарушаване на правила по ЗДП е станал причина за ПТП, вследствие на което за ищеца са настъпили имуществени вреди. От доказателствата по делото не е установено по категоричен начин вредите да са причинени от ответника при или по повод изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Съдебно-графологична експертиза установява, че соченият като положен от Д. подпис в пътния лист не е положен от това лице, поради което възлагането на описаното в този документ излизане следва да се счете неосъществило се. С оглед на това в случая е приложима разпоредбата на чл.203 ал.2 от КТ, според която отговорността за вреда, причинена не при или по повод изпълнение на трудови задължения, се определя от гражданския закон. Налице са предвидените в чл.45 от ЗЗД предпоставки за търсената отговорност за причинената вреда, която е в размер на присъдената сума.
В изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси. Твърди се в тази връзка, че въпросът по приложението на чл.203 от КТ е решен в противоречие с практиката на ВС, обективирана в определение на негов състав от 05.ІV.1994г. по гр.д. № 822/1993г., и на ВКС, ІV ГО, обективирана в решение от 14. ХІ.2005г. по гр.д. № 2038/2005г. След като ищецът твърди в исковата си молба умишлено причиняване на вредите при изпълнение на трудовото правоотношение – “изпълнение на транспортна поръчка за Русе”, квалификацията на предявеният иск е чл.203 ал.2 пр.1 от КТ, а не по пр.3. Допуснато е и процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане и неприлагане последиците по чл.128 ал.2 от ГПК /отм./ поради неизпълненото от ответника задължение да представи намиращи се у него пътни листове за периода 01. ХІ.2003г. – 01.ІІІ.2004г., което е в противоречие с практиката на ВС – решение от 18.ІХ.1956г. по гр.д. № 5445/1956г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора процесуалноправни и материалноправен въпроси. С представените решения на състави на ВС и ВКС се обосновава твърдението на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по релевираните въпроси.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІІ “Г” въззивен състав, от 27. ХІ.2008г. по гр.д. № 1611/2005г.
УКАЗВА на М. К. Ю. и Д. Г. Ю. в десетдневен срок да внесат по сметката на ВКС на РБ 62.40лв. държавна такса и да представят в същия срок копие от вносния документ, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top