Р Е Ш Е Н И Е
№ 849 / 09
София, 07.07. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 5063/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по 303 ал.1 т.4 от ГПК.
Образувано е по молба на А. А. Т. и К. А. Т. чрез адв. Р от САК за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, І г.о. № 174 от 28.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 641/2006 г., като противоречащо на влезлите в сила решения на ВКС на РБ, І г.о. №768/9.І.2003 г. по гр.д. № 434/2003 г., за оставяне в сила на решенията на СГС, ІV-а отделение по гр.д. № 1932/2002 г. и на решението на СРС, ІІІ гр.отделение 61 състав от 17.І.2002 г. постановено по гр.д. № 5739/1996 г. , както и на решение № 32/26.V.2006 г. на ВКС 5 членен състав по гр.д. № 521/2005 г.
Ответниците по молбата С. и Е. О. чрез адв. К от Кюстендилската АК считат, че молбата за отмяна е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 303 и сл. от ГПК.
Молбата за отмяна е подадена на 11.VІ.2008 г., а решението на ВКС на РБ, І г.о., чиято отмяна се иска, е постановено на 28.ІІІ.2008 г. – в срока по чл. 305 ал.1 т.4 от ГПК и поради това е процесуално допустима. За разглеждането й е приложим реда по чл. 303 и сл. от ГПК от 2007 г. по аргумент за противното на правилото на §2 ал.12 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна.
Решението на ВКС, І г.о. от 28.ІІІ.2008 г. по гр.д.641/2006 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство е постановено след отмяна по реда на чл. 231 ал.1 б.”г” от ГПК(отм.) с решение № 32 от 26.V.2006 г. на Петчленен състав на ГК на ВКС по гр.д. № 521/2005 г. на решенията на СГС от 22. ХІІ.1999 г. по гр.д. № 368/1999 г., Софийския апелативен съд от 21.V.2002 г., ГК,3 състав по гр.д. № 1818/2001 г. и на ВКС на РБ, ІV г.о. № 2209/13.V.2004 г. по гр.д. № 2063/2002 г., постановени по спор за собственост на апартамент в гр. С., бул. С. № 20, вх. В ет.5, като противоречащи на влезлите в сила решения по иск за делба на същия апартамент на СРС, ГК, ІІІ отделение 61 състав от 17.І.2002 г. по гр.д. № 5739/1996 г., на СГС, ВК, ІV-а отделение от 7.ІІІ.2003 г. постановено по гр.д. № 1932/2002 г. и на решение № 768 от 9.І.2004 г. на ВКС, І г.о. постановено по гр.д. № 434/2003 г. С решенията по иска за делба е прието, че процесния апартамент е собственост на молителките по искането за отмяна А. и К. Т. , получили го по универсално завещание от 1975 г. от своята баба К. Т. , починала през 1977 г. С решенията, чиято отмяна е постановена от V членния състав на ВКС с решението от 26.V.2006 г. по гр.д. № 521/2005 г. по спора за ревандикация на процесния имот е било прието, че апартамента е собственост на ответниците по искането за отмяна С. и Е. О. . С решението на ВКС, І г.о. от 28.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 641/2006 г. е прието, че апартамента е съсобствен между страните при равни права – О. са придобили по давност ? ид.част, а А. и К. Т. – по наследствено правоприемство по универсално завещание – другата ? ид.част. Очевидно е, че е налице противоречие между постановените съдебни актове относно правата на страните в процесния апартамент, така че е налице основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.4 от ГПК. Според процесуалното правило на чл. 307 ал.4 от ГПК на отмяна подлежи неправилното от противоречащите си решения.
В предходното производство за отмяна на противоречивите решения по чл. 231 ал.1 б.”г” от ГПК петчленния състав на ВКС, ГК е отменил като неправилни решенията по спора за ревандикация, т.е като правилни следва да се считат решенията по спора за делба, с които е прието, че собственици на А. и К. Т. .
При новото разглеждане на спора ВКС, І г.о. по гр.д. № 641/2006 г. изобщо не е зачел задължителната за него сила на влязлото в сила решение по делбата съгласно разпоредбата на чл. 220 ал.1 от ГПК(отм.), сега чл. 297 от новия ГПК и е постановил решението си по спора за ревандикация все едно такова решение не съществува в правния мир.
В решението от 28.ІІІ.2008 г. на І г.о. на ВКС, чиято отмяна се иска в производството по настоящото гр.д. № 5063/2008 г., съставът на ВКС не е взел предвид разясненията относно придобивната давност и нейното спиране съгласно разпоредбите на чл. 84 от ЗС и чл. 115 б.”ж” от ЗЗД по време на висящността на спора за делба и невъзможността О. да придобият имота в този период от време нито с петгодишен давностен срок, нито с десетгодишен такъв. Това обуславя необходимостта отново да се отмени решението на ВКС по същия спор на същото основание – противоречие с влезлите в сила решения по делбата – чл. 303 ал.1 т.4 от ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл. 307 ал.3 от ГПК от друг състав на ВКС на РБ. При новото разглеждане съставът на ВКС следва да се произнесе както по исковата молба на К. и А. Т. срещу С. и Е. О. по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, така и по насрещния установителен иск за собственост на О. срещу Т. .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Върховния касационен съд на РБ, І г.о. № 174 от 28.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 641/2006 г. на основание чл. 303 ал.1 т.4 от ГПК като противоречащо на решенията на ВКС на РБ, І г.о. № 768 от 9.І.2004 г. по гр.д. № 434/2003 г., на СГС, ВК, ІV-а отделение от 7.ІІІ.2003 г. по гр.д. № 1932/2002 г. и на СРС, ГК, ІІІ отделение,61 състав от 17.І.2002 г. по гр.д. № 5739/1996 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: