О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 16.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 547/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. Ц., Д. И. Д. и С. И. Д. – чрез процесуалния им представител адв. Ф, срещу определение № 509 от 19.03.2010 г. по ч. гр. д. № 439/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е потвърдено определение от 28.01.2010 г. по гр. д. № 1074/2009 г. на Софийски окръжен съд, 5 състав. С първоинстанционния съдебен акт са оставени без разглеждане като недопустими предявените от В. Ц. , Д. Д. и С. Д. против „М” О. искове за признаване за установено, че ищците са съдружници в ответното дружество и притежават по 15 дяла от неговия капитал, а в съсобственост при равни права – 1 общ дял, и за осъждане на дружеството да ги впише за съдружници в книгата на дружествените дялове, като е прекратено производството по гр. д. № 1074/2009 г.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост като се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд е „подходил избирателно към фактите и ги е възприел едностранчиво”, без да обсъди клаузите на чл.19 и чл.20 от дружествения договор на „М” О. , в които е предвидена възможност наследниците по права линия и съпругата на починал съдружник да наследят дружествените дялове на наследодателя си и да станат съдружници на неговото място. Твърдят, че с посочените клаузи е създадена привилегия за най-близкия кръг наследници да встъпят в членственото правоотношение, прекратено със смъртта на съдружник, като общото събрание е длъжно да вземе решение за приемането им в дружеството, ако са изпълнени формалните изисквания на закона и на договора. Излагат аргументи за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТЗ и за незачитане на задължителната обвързваща сила на дружествения договор, довели до незаконосъобразния извод за отсъствие на активна процесуалноправна легитимация по предявените искове за защита на правата, произтичащи от наследяването на членственото правоотношение.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с посочените в частната касационна жалба основания, а именно : 1. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, предвид решаване на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос в противоречие с други влезли в сила решения – решение от 05.02.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на Окръжен съд – Добрич, решение № 295/20.06.2006 г. по т. д. № 863/2005 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 271/23.09.2004 г. по т. д. № 1515/2003 г. на ВКС, ІІ т. о.; и 2. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с оглед значението на разрешения въпрос за точното прилагане на закона. Същевременно в изложението не е формулиран или поставен конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който според частните жалбоподатели е обуславящ за неблагоприятния изход на делото по предявените от тях обективно съединени искове. Възпроизведени са релевираните в частната жалба доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон при формиране на извода за отсъствие на активна процесуалноправна легитимация по исковете, за необоснованост на възприетото становище за недопустимост на исковете и за необсъждане на съдържащите се в дружествения договор клаузи, уреждащи правата на наследниците при смърт на съдружник в ответното дружество.
Ответникът „М” О. – гр. Б. оспорва частната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на определението до касационен контрол, респ. за неговото потвърждаване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди определението на Софийски окръжен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 1074/2009 г., съставът на Софийски апелативен съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените по делото искове. Изложени са съображения, че ищците са основали претенциите си на твърдение за автоматично придобиване на членство в „М” О. по силата на наследяване на членствените права на починалия техен наследодател – съдружник в дружеството, но доколкото не се спори, че те не са приети за съдружници с решение на общото събрание, същите не притежават активна процесуалноправна легитимация за предявяване на искове по чл.71 от ТЗ. Застъпено е и становище, че общото събрание на дружество с ограничена отговорност има правомощие да откаже да приеме наследниците за съдружници, дори да са спазени законовите изисквания, каквато хипотеза е осъществена в случая.
Атакуваното въззивно определение е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, касационното обжалване на които е поставено изрично от закона – чл.274, ал.3 от ГПК, в зависимост от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора като израз на диспозитивното начало в гражданския процес; Посоченият в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби при условията на чл.280, ал.1 от ГПК; Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира.
В конкретния случай, независимо от изпълнението на формалното изискване за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, частните жалбоподатели не са формулирали – макар и непрецизно, процесуалноправен или материалноправен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото, образувано във връзка с предявените от тях искове. Пространното „изложение” възпроизвежда въведените с частната касационна жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради незаконосъобразност и необоснованост на извършената от въззивния съд преценка относно процесуалноправната легитимация на ищците – частни жалбоподатели и допустимостта на исковете. Значимият за конкретното дело процесуалноправен въпрос би могъл да бъде изведен от настоящата инстанция от обстоятелствата, съдържащи се в жалбата и в изложението, преценени във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, с които е аргументирано прекратяването на делото. Подобно формулиране на въпроса от касационната инстанция обаче би съставлявало недопустимо засилване на служебното начало във вреда на насрещната страна, включително като се има предвид изричното й противопоставяне на допускането на касационното обжалване, изразено в отговора на жалбата. В тази насока следва да се имат предвид и съображенията, застъпени в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, че формулирането на обуславящия въпрос от ВКС е недопустимо и поради възможността жалбоподателят да влага във въпроса друго съдържание, различно от това, което ще изведе съдът.
Допуснатите от въззивната инстанция нарушения на закона и необосноваността на решаващите й изводи, с които частните жалбоподатели обосновават искането си за достъп до касационен контрол, са регламентирани от законодателя в чл.281, т.3 от ГПК като основания за касационно обжалване на съдебните актове, различни от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствието на тъждество между двете групи основания обжалваният съдебен акт не би могъл да бъде допуснат до касационен контрол единствено заради наличие на относимите към правилността му основания по чл.281, т.3 от ГПК. Непосочването от частните жалбоподатели на обуславящ правен въпрос и отсъствието на процесуална възможност за формулиране на въпроса от касационния съд съставляват процесуална пречка за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване, независимо от поддържаните допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, съгл. задължителните указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 509 от 19.03.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 439/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :