О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 16.07. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 559/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. Г. от гр. Т. срещу определение № 215 от 13.05.2010 г. по ч. т. д. № 234/2010 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 43 от 12.04.2010 г. по т. д. № 61/2009 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от Г. И. Г. против „С” Е. евентуални искове, квалифицирани по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК, за установяване несъществуване на вписано в търговския регистър обстоятелство – заличаване на В. С. С. /Нончева/ и вписване на С. И. М. като едноличен собственик на капитала на „С” Е. с промяна представителството, и евентуално – за установяване недопустимост на вписването.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес. Твърди, че възприетото от съда становище за необходимостта интересите на третото лице – ищец по иска с правно основание чл.537, ал.2 от ТЗ да са засегнати пряко от постановения в охранителното производство акт, респ. от вписването в търговския регистър, не кореспондира със закона.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с визираното в чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК основание. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен за делото процесуалноправен въпрос – налице ли е правен интерес за ищцата като трето за регистърното производство лице от търсената с установителните искове по чл.537, ал.2 от ГПК съдебна защита и необходимо ли е този интерес да произтича само от пряко накърнени интереси, в противоречие с даденото в решение № 9/15.03.2005 г. по т. д. № 9/2005 г. на Бургаски апелативен съд и в решение от 27.02.2009 г. по гр. д. № 16/2007 г. на Софийски градски съд разрешение на същия правен въпрос.
Ответникът „С” Е. – гр. Т. оспорва частната касационна жалба като неоснователна. Изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, а по същество поддържа, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението, с което е прекратено производството по предявените от частната жалбоподателка евентуално съединени искове за установяване несъществуване на вписано обстоятелство или на недопустимост на извършено в търговския регистър вписване, Варненски апелативен съд е възприел изцяло изводите на Т. окръжен съд за отсъствие на правен интерес от търсената с исковете защита. Липсата на правен интерес е аргументирана с възможността ищцата да се позове на неистинност на дадените от заличения едноличен собственик и управител на ответното дружество В. Н. свидетелски показания по гр. д. № 375/2007 г. – обстоятелство, с което е обоснован правният интерес в исковата молба, в производството по същото дело, предвид забраната на чл.133, ал.1, б.”в” и б.”е” от ГПК /отм./. Като допълнително съображение за недопустимост на исковете е посочено, че атакуваното вписване не засяга пряко правата на ищцата като трето за регистърното производство лице, каквото е изискването на чл.537, ал.2 от ГПК.
Въззивното определение е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, касационното обжалване на които е обвързано от установените в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки.
Предвид решаващите изводи на въззивната инстанция, с които е аргументирана недопустимостта на предявените от частната жалбоподателка искове, поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос – за наличието или отсъствието на правен интерес от предявените установителни искове, отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като произнасянето по него е обусловило крайния изход на делото.
Независимо от значимостта на въпроса, касационно обжалване не следва да бъде допускано поради отсъствие на поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Тезата за противоречива съдебна практика по въпроса за правния интерес и за допустимостта на предявен от трето за охранителното производство лице установителен иск по чл.537, ал.2 от ГПК е подкрепена с цитираните по-горе съдебни решения на Бургаски апелативен съд и на Софийски градски съд. Посочените решения, освен, че не съдържат произнасяне по значимия за конкретното дело процесуалноправен въпрос, не доказват и твърдяната противоречива съдебна практика на съдилищата по повод неговото разрешаване, предвид липсата на данни да са влезли в сила. Според задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК обхваща противоречие между разрешението на обуславящ правен въпрос, дадено в обжалвания въззивен съдебен акт, и разрешението на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. При отсъствие на данни за влизане в сила на решенията, същите не могат да обосноват достъп до касационен контрол на визираното в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание.
Предвид изложените съображения, определението по ч. т. д. № 234/2010 г. на Варненски апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 215 от 13.05.2010 г., постановено по ч. т. д. № 234/2010 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :