3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
С. 26.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №416/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Б. Р. и В. П. К., двамата от[населено място], подадена от пълномощниците им адвокат М. Т. и адвокат С. Б., срещу определение №254 от 17.05.2010 г. по ч. гр.дело №246/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение №4355 от 22.12.2009 г. по гр. дело №2039/2009 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното определение е определена цената на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като е прието, че същата е в размер на данъчната оценка на имота – 82 213 лв. на основание чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК. Жалбоподателите – ищци са задължени да довнесат държавна такса в размер на 2 458.17 лв. на основание чл.71, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че предмет на иска по чл.135 ЗЗД не е защита на вещно право, а относителна недействителност на сделка, поради което разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК е неприложима.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос за начина на определяне на цената на иска по чл.135 ЗЗД и дължимата държавна такса, като според тях същата трябва да бъде определена според цената на вземането на ищците по чл.69, ал.1, т.1 ГПК, а ако тя се определя от стойността на договора по чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК, то следва да се приложи разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК и държавната такса да се определи върху една четвърт от данъчната оценка. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена практика, включително и задължителна такава /определение №157 от 17.03.2010 г. по ч. гр. дело №26/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС./, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съобразно разпоредбата на чл.68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69, ал.1, т.4 ГПК размерът на цената на иска за съществуването, за прогласяване на недействителност, както и за прекратяването на договор е стойността на договора, т.е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото. При иск по чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на договор за дарение на недвижим имот цената на иска се определя от данъчната оценка на дарения имот като държавната такса е в размер на 4 % от нея съобразно разпоредбата на чл.71, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК е приложима само при искове за собственост и други вещни права върху имоти, какъвто в случая не е предявен.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №254 от 17.05.2010 г. по ч. гр.дело №246/2010 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.