О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1046
София, 13.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 5172/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. С. от гр. Б., чрез адв. С от Б. адв.колегия срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 20.VІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 781/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решението на Бургаския районен съд по гр.д. № 1419/2006 г. за осъждането на жалбоподателя да заплати на “ПМУ” АД – Б. сумата 673.13 лв. за надвишение на лимита за телефонни разговори, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на насрещния иск за заплащане от жалбоподателя на сумата 4024.88 лв представляващи надвишение на определения лимит от гориво на служебен автомобил, ведно със законната лихва и вместо това е пререшен спора, като той е осъден да заплати и посочената сума. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по недопустими искове, че правилната им квалификация би следвало да е по чл. 210 ал.2 от КТ. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с константната практика на ВКС т.1 на чл. 280 ал.1 от ГПК, както и произнасяне по въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – т.2 на чл. 280 ал.1 от ГПК.
В срока по чл.287 от ГПК не е постъпил отговор от ищеца по тези претенции “ПМУ” АД- Б.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното: С. С. е предявил иск срещу работодателя си “ПМУ” –АД гр. Б. за неплатено трудово възнаграждение в размер на 1008 .99 лв след прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 325 т.1 от КТ, по който иск е образувано гр.д. № 1419/2006 г. на Бургаския районен съд. По него е приет за съвместно разглеждане насрещния иск на “ПМУ” АД гр. Б. срещу ищеца С. С. за надвишени лимити на мобилен телефон и за гориво на служебния автомобил, както и за липсващи – невърнати 2 броя контейнери, с общ размер 5706.52 лв. С решението на Бургаския районен съд по гр.д. № 1419/2006 г. е уважен искът на ищеца в предявения размер за неизплатеното трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2006 г., а насрещния иск на ПМУ- АД срещу ищеца е уважен само относно сумата 631.13 лв представляваща надвишение на лимита за телефонни разговори за периода от 16.ІV.2004 г. до 15.ІІ.2006 г. В останалата част насрещната претенция е отхвърлена относно стойността на липсващите два броя контейнери за сумата 1000 лв, както и за сумата 4024.88 лв вреди от надвишаване лимита за гориво.
С решението на Бургаския окръжен съд от 20.VІ.2008 г. по гр.д. № 781/2007 г. е отменено решението на районния съд по насрещния иск на ПМУ-АД срещу ищеца С. С. за заплащане на сумата 4024.88 лв надвишение на определения лимит за гориво на служебен автомобил за периода от 16.ІV.2004 до 15.ІІ.2006 г. и вместо това е уважена претенцията в посочения размер. В останалата част по двете жалби решението е оставено в сила. Претенцията за надвишаване лимита за гориво и лимита за разговори по мобилен телефон е разгледана с правно основание чл. 59 от ЗЗД – неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на работодателя . Прието е, че не се касае до причинена вреда от работника при или по повод изпълнение на трудовите задължения по чл. 126 т.8 от КТ, за да отговаря по чл. 210 ал.2 от КТ – ограничената имуществена отговорност на работника спрямо работодателя.
С касационната жалба е представено решение на Бургаския окръжен съд от 2.ІІІ.2007 г. по гр.д. № 12/2007 г. със страна “ПМУ”-АД Б. и друг негов работник М. В. , в което съдът се е произнесъл по идентичен казус относно надвишение на лимита на гориво на служебен автомобил и на разговори по мобилен телефон от страна на работника, в което спорът е решен в противен смисъл, като претенциите са отхвърлени, тъй като според този състав на Бургаския окръжен съд има приложение ограничената имуществена отговорност по чл. 210 от КТ, за реализирането на която има специален ред в КТ, който изключва общия исков ред. Налице е противоречива съдебна практика при решаване на идентичен спор, така че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Приложените решения на ВКС, ІІІ г.о.от 2002 г. и на ІV г.о. от 1994 г. са неотносими към настоящия казус, така че не е налице задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, както се поддържа в касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 20.VІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 781/2007 г. относно претенцията за надвишен лимит на гориво за служебен автомобил за сумата 4024.88 лв, както и за надвишен лимит на телефонни разговори с мобилен телефон за сумата 637.13 лв.
Делото да се докладва на Председателя на ІV гр.отделение на ВКС за насрочване за разглеждане на жалбата в съдебно заседание. Държавна такса не се дължи.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: