О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3946/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Я. , гражданин на И. с адрес в гр. П., ч. адв. Р от АК-София срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 8.VІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 399/2008 г., с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд по гр.д. № 3519/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК се сочи произнасянето по материално правен въпрос за различен начин на уреждане на елемент от същественото съдържание на договора в предварителния и окончателния такъв – т.1. Освен това жалбоподателят се позовава и на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК относно процесуално правния въпрос за доказателствената сила на нотариалния акт в частта за цената на имота, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от “П” АД гр. П., ч. адв. Р, в който се поддържа, че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване – решението не противоречи на практиката на ВКС, а и практиката на съдилищата по подобни спорове не е противоречива.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
По главния отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 4880 лв, представляваща последната вноска от цената на имотите, прихваната срещу предвидената в предварителния договор неустойка по т.13: Отхвърлянето на тази претенция е мотивирано от въззивния съд по съображение, че уговорения срок в т.3 на договора касае определена степен на завършеност на сградата, в частност на уговорените за закупуване от ищеца обекти, без да се сочи, че същия срок се отнася и до издаването на разрешението за ползване на обекта – т.нар. акт образец 16. Върховният касационен съд в настоящия състав приема, че при тълкуване клаузите на предварителния договор относно предвидената неустойка ( т.13) и т.3 относно сроковете за завършване на сградата, въззивният съд не е спазил задължителното изискване на чл. 20 от ЗЗД отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Изрично в т.13 се предвижда, че в случай, че продавачът просрочи ПРЕДАВАНЕТО на имота във вида и СРОКА посочени в т.3, той заплаща неустойка на купувача в размер на 75 евро за всеки просрочен ден, но не повече от 4% от цената на договора. Макар и т. 3 да предвижда срок за изпълнение на строително-монтажните работи в уговорената степен на завършеност, а не и предаването му в същия срок, то неустойката е обвързана именно от неспазване на същия срок за предаване на имота на другата страна по сделката. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по т.3 на чл. 280 ал.1 от ГПК – поставеният материално правен въпрос за тълкуване на клаузите на договора има значение за точното прилагане на закона.
По евентуално предявения иск за недължимост на сумата 3904 лв като частична претенция от общата сума 65575 лв, представляваща заплатена в повече сума като цена от страна на купувача на имотите по договора за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 95 том ІІІ, дело № 263/2006 г. на нотариус Р. И. с рег. № 083 на Н. камара, Върховният касационен съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Липсва каквото и да било основание, за да се приеме тезата на ищеца, че цената, уговорена в предварителния договор от 25.V.2006 г. за апартамента и гаража в гр. П. на обща стойност 49897 евро, е претърпяла сериозната корекция в посока на намаление близо три пъти до 2.VІ.2006 г., когато е сключен окончателния договор под формата на нотариалния акт за продажба до размер на 31725 лв. Последната сума съвпада с данъчната оценка на имотите, както правилно е установил въззивния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 8.VІІ.2008 г. по гр.д. № 399/2008 г. относно главния иск за установяване дължимост на неустойката по т.13 на договора за сумата 4880 лв.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса за разглеждането на касационната жалба в размер на 97.60 лв, като в противен случай производството по настоящото дело ще се прекрати.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение относно евентуалния иск с правно основание чл. 254 от ГПК във връзка с чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл. 104 от ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: