О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
София, 09.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 5105/2008 година по описа на ІІ г.о. на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. управител на О. Б. , като пълномощник на М. на р. р. и б.(МРРБ), като представител на Българската държава, ч. гл.юрисконсулт И. Г. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 1.VІІІ.2008 г. по в.гр.д. № 103/2008 г., с което е оставено в сила решението на Царевския районен съд от 27.VІІ.2007 г. по гр.д. № 20/2006 г. Поддържат се оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване са цитирани всички посочени в чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК, без да се конкретизира кой е съществения материално правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. По същество т.нар.” становище по допустимостта на касационното обжалване” представлява възпроизвеждане на касационната жалба.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от К. Т. К. от гр. Ц. ч. пълномощника му адв. Г от АК – Б. , в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване поради непосочване на съществения материалноправен или процесуално правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд при наличието на посочените в т.1-3 от чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки. На второ място се поддържа, че касационната жалба е неоснователна по изложени в отговора съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
Предявеният от К. Т. К. от гр. Ц. иск срещу Българската Д. , представлявана от МРРБ е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК(отм.) по отношение на застроен имот в с. Б., община Ц., представляващ двуетажна къща със застроена площ 30 кв.м.ведно с дворното място с площ 1 дка при посочени граници, за който имот е издадено удостоверение № 2* от 5. ХІІ.1927 г. на М. Т. мирови съдия за признатото право на собственост по дело № 65/1927 г. с определение от 10.ІХ.1927 г. на основание чл. 19 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи – д.в.бр. 92/27.VІІ.1921 г. на Г. К. М. , починал на 4.ІІІ.1929 г., чийто наследник се явява ищеца- правнук. В забележка от 13. Х.1960 г.върху това удостоверение е посочено, че дворното място с къщата “се оставя в право на строеж въз основа на служебна бележка от пълномощника на с. Б..” С решението на Царевския районен съд от 27.VІІ.2007 г. по гр.д. № 20/2006 г. искът е уважен срещу настоящия жалбоподател, като е признато за установено, че наследниците на Т. К. Г. (Мунчев), починал на 17.ІХ.2003 г. са собственици на процесния имот на основание придобивна давност и наследяване. Въззивният съд с обжалваното с настоящата касационна жалба решение е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт.
Оспорването правата на ищеца и останалите наследници на неговия баща Т(неучастващи в делото) от ответната страна се основава на посочената забележка за учредено право на строеж, като от това се прави извод, че имота е държавна собственост, върху която наследниците на Г. М. имат вещно право на строеж. Въз основа на тези данни е бил съставен и акт за държавна собственост №/22.ІV.1967 г. от ГОбНС- М. Съдът е изследвал дали е налице законно основание за притежаване правото на собственост от държавата и наличие само на ограничено вещно право на строеж на наследодателя Г е достигнал до извода, че не съществува такова законно основание за право на собственост върху терена от държавата. Правата на Г. М. върху имотите по удостоверението на М. мирови съдия са били проверени в производството по Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи от 1921 г. и от признаването им имотите са били във владение на титуляра М. и неговите законни наследници, като липсват проведени отчуждителни процедури спрямо имота в с. Б..
Позоваването на пороци в писмения договор от 21.ІV.1952 г. между К относно липсата на нотариална форма за действителност на придобивната сделка, както и относно липсата на подпис на купувач по този договор от касатора няма значение за изхода на спора с оглед на признатите права въз основа на придобивна давност и наследяване. Този писмен договор има значение само за промяна в намерението (анимуса) на владение от страна на приобретателя от владение за сметка на всички наследници в упражняване на владелческите действия от свое име. В тази връзка и приложената съдебна практика от жалбоподателя е неотносима към изводите на съда. При положение, че имотът никога не е бил държавна собственост, върху който да е надлежно учредено право на строеж, решенията на ВС на РБ и ВКС относно правомощията за ползване на земята при учредено право на строеж, са неотносими към претендираните от ищеца и доказани в производството по делото права както спрямо сградата, така и спрямо терена.
Признаването правата на наследниците на Т. К. М. върху процесните имоти е извършено в съответствие с направеното искане в исковата молба, но съдът не е преценил доколко ищецът К. Т. К. като един от низходящите на починалия през 2003 г. Тодор К. М. притежава активна материално правна легитимация да предяви установителния иск за собственост от името на неупълномощили го сънаследници на същия наследодател. Това обуславя необходимостта от допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като този въпрос има значение за точното прилагане на закона – основание за допускане по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 1.VІІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 103/2008 г. Държавна такса не се дължи от жалбоподателя.
Делото да се докладва на председателя на ІV гр. о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: